Няма как да не си кажем откровено, че всеки от нас си е мечтаел да стане тото късметлия, като с голям джакпот си осигури по-безгрижен живот.
И докато повечето хора мечтаят за нови вещи и последни революции в техниката, забогателият бедняк Стефан е решил да дари спечелилите 300 000 лева на възрастни хора и бездомници.
Историята, която звучи почти нереално в съвременна България, е споделена от Р. Петров пред сливенската агенция Седмица. Мъжът умишлено спестява цялото име на благодетеля, защото самият той е искал да остане анонимен.
Стефан от години е безработен и живее сам след смъртта на родителите си. Той събира хартия и железни отпадъци, които предава в съответните пунктове, като с изкараните пари се прехранвал.
Стефан отглежда в дома си котки и кучета и веднъж, когато минал покрай тото пункта, решил да пусне един фиш, като се надявал на малка печалба, която да му помогне в грижата за домашните животни.
Късметът обаче му се усмихва и беднякът печели сумата от 300 000 лева, което и до днес пази в тайна, най-вече заради своите близки, които от години не го търсят. Мъжът се притеснявал парите да не го заобиколят с роднини, които дори не уважили погребението на родителите му.
За печалбата знае единствено авторът на историята Р. Петров, който е директор в дом за възрастни хора. Стефан дошъл един ден при него с желанието да дари пари за нова столова, храна и лятна почивка във Велинград за възрастните хора.
Единственото му желание било да не се разгласява от кого и откъде са парите. Стефан споделил пред директора, че прави тази благородна постъпка заради родителите си, които живели и починали в нищета.
Месеци наред Стефан дарява дрехи и кашони с плодове за възрастните в дома. Освен това той разкрил и че посещава бездомните, като без да разберат, им пъха банкноти в джобовете.
Веднъж директорът на дома е гостувал в скромното жилище на мъжа, където той му предложил от обяда си – варени картофи и сирене. Тогава Петров го попитал дали все пак не смята да похарчи част от сумата за себе си, а той му показал стая, пълна с книги, които си купил – това била неговата най-голяма страст.
Стефан продължава да дарява това, което има, като в същото време се храни оскъдно и носи закърпените си дрехи, събирайки хартия и железни отпадъци.
