Версайската загадка е една от най-известните в историята, но учените и до днес не могат да кажат със сигурност дали тя е плод на нечие развинтено въображение или дело на мистични сили.
Всичко започнало в горещ летен ден през 1901 година. Двете приятелки Ан Мобърли, дъщеря на прочутия д-р Джордж Мобърли, и Елинор Джърдейн, наследница на свещеника Франсис Джърдейн, решили да се разходят из Версай. Свечерило се и младите жени тръгнали към двореца Малкия Трианон. Те вървели из красивите градини и се любували на изяществото на парка. В този момент обаче се случва нещо изключително нетипично. Нещо, което остава в историята като необяснимо пътуване във времето.
Джърдейн и Мобърли си бъбрели весело сред зеленината, когато внезапно осъзнали, че са се загубили. Въпреки че това не бил първият път, в който посещават Версай, вече нищо не им изглеждало познато. Все пак двете дами продължили да вървят и не след дълго стигнали до пуста ферма.
Младите жени започнали да се притесняват, женската им интуиция подсказвала, че нещо не е наред. Навън захладняло, станало тихо. Но това не било най-зловещото. Внезапно пред тях се появили двама души, сякаш паднали от небето. Те носели много нетипични дрехи. Все пак Джърджейн и Мобърли решили да ги попитат как да стигнат до Малкия Трианон. Тогава странниците им показали път, който двете никога досега не били виждали.
Ан и Елинор решили да поседнат в близката беседка, но запътвайки се натам, от нея излязъл мъж с белези от дребна шарка по лицето. Тогава се чул глас, който им казал, че са объркали пътя. След като били упътени най-после, те стигнали до Малкия Трианон.
Там обаче се появил поредното странно лице. Двете приятелки се озовали пред странна жена, която рисувала на тревата. Тя била облечена със средоновековни дрехи и за миг дамите си помислили, че това може да е самата Мария Антоанета.
Ан и Елинор продължили по пътя и най-после намерили и останалите посетители и неприятното чувство изчезнало. След като разгледали още малко, дамите се прибрали в апартамента на Джърдейн.
Няколко месеца по-късно двете приятелки отново се видели. Спомняйки си за разходката във Версай, Ан заговорила за жената, която видели да рисува в градината. Елинор обаче я изгледала с изненада и заявила, че не си спомня никаква жена.
Тогава поговорили по-подробно за онзи ден и установили, че докато са се разхождали в онзи следобед всъщност са виждали различни неща. По-късно се сетили, че разходката им в градините съвпадала с годишнината от опожаряването на двореца Тюйлери, който обичайно се свързва с Луи XVI и Мария Антоанета. Ето защо им хрумнало, че може би са попаднали на духа на Мария Антоанета или са получили видение от времето преди клането.
Още по-странно и зловещо започнало да става всичко, когато един ден Ан случайно видяла картина на Мария Антоанета, на която тя седяла на същото място и била облечена със същите дрехи от видението ѝ. След няколко месеца младата жена решила отново да се разходи в градините, за да види дали случилото се неотдавна ще се повтори. Вървейки сама обаче, тя установила, че мястото не било същото като в онзи ден.
Елинор и Ан останали изключително впечатлени от случилото се и затова решили да разкажат историята си в книгата Приключение. Те дори потърсили помощ от Физическото общество, което се занимава свръхестествени и необясними явления. За тяхно съжаление никой не взел разказите им под внимание, може би защото и двете имали прекалено слаби познания по история.
Двете дами все пак решили да направят свое собствено разследване. Те стигнали до извода, че са видели Версай през 1789 година, но така и никой не пожелал да им повярва.
Според френския художник и историк Филип Жулиан случилото се с Мобърли и Джърдейн има свое логично обяснение. Той твърди, че по това време аристократичният поет Роберт де Монтескьо често правел фамозни партита, по време на които гостите се обличали в средновековни костюми и се забавлявали.
Жулиан смята, че всъщност двете приятелки са попаднали случайно точно на такова парти, но не са разбрали. Дали теорията на художника е вярна, или двете дами наистина са пътували във времето, никой не може да каже. Едно обаче остава сигурно-това не е нито първият, нито последният такъв случай, за който хората разказват.
