Анализите на древните кодове върху седемлъчева звезда, открита през 1961 г. в Плиска, показаха, че те са изсечени, за да пазят България.
Така наречените розета са открити в старопрестолния град Плиска и според археолозите те датират от VII - IX век.
Артефактите са с диаметър от 38 сантиметра и за във формата на звезда от седем лъча, на всеки от който са изсечени по два прабългарски рунически знака и халкичка за окачване.
На гърба на звездата е изписан прабългарският знак IYI, който според археолога Рашо Рашев има християнско значение.
Според други български изследователи като Александър Алексиев - Хофарт и доцент Иван Танев знаците и лъчите на розетата са свързани с познатите в древността седем планети, към които тогава са включвали Слънцето и Луната.
Техните изследвания са стигнали до заключението, че най-горният лъч представлява Слънцето, а за това сочи именно знакът IYI.
Планетите са подредени по часовниковата стрелка и съответстват на дните от седмицата – Луна (понеделник), Марс (вторник), Меркурий (сряда), Юпитер (четвъртък), Венера (петък), Сатурн (събота) и Слънце (неделя).
Изследванията сочат, че върху лъчите на звездата са изписани думите хубав, сянка, основа, жега, буря, вярвам и викам.
Комбинацията от сянка, буря и жега според учените е изсечена, за да се използва като предсказание за времето или за календара.
Днес имаме четири сезона, но в древността разделението на годишните времена било съвсем различно.
Надписите върху седемлъчевата звезда са най-старата писменост, откривана по българските земи и според някой теории 42 ясни успоредници върху нея не са съвпадение, а са направени, за да закрилят България.
Използваните знаци върху старобългарските руни много напомнят на писмеността на Древен Крит.
Комбинацията от старобългарски руни, разположени по всеки лъч, може да се даде смисъл, като се приложат звукови стойности въз основа на приликите с линеарната писменост на Древен Крит.
Това доказва, че руните от Плиска имат общ произход с древната егейска писменост.
