Саблезъбите отдавна са привлекли научното внимание заради техниката им на ловуване. Тези праисторически хищници предизвикват в учените въпроса дали котките преследват жертвата си като лъвове, ликвидирайки ги с мощно захапване на гърлото.
Проучване е установило, че саблезъбите котки Смилодон в Северна Америка са били по-добри хапливи животни в сравнение с днешните лъвове.
Чрез компютърен модел на черепи на базата на биомеханиката, показва, че Смилодон имат слаби челюсти, но изключително силни вратни мускули, чрез които те пробиват с зъби по-дълбоко в плътта.
Проучването хвърля светлина върху еволюцията на този метод на умъртвяване, който се появява няколко пъти в историята на живота на Земята.
Има няколко вида саблезъби - не са само саблезъбите котки и тигри, но и Тилакосмилус Атрокс, който повече се доближава до двуутробно животно. То най-вероятно е имало торбичка, както кенгуруто.
Дали видовете саблезъби са си взаимодействали?
Възможно е да са. В днешно време саблезъбите не съществуват, но този вид животни с кучешки зъби, използвани за убиване, се развива отново и отново в историята на бозайниците. Това се нарича повтаряща се еволюция.
Какво е биомеханичен модел и как работи той?
Взетите черепи преминават през СТ скенер. Това трансферира черепа на саблезъба в компютърна среда. След това се използват различни видове софтуер, включително и такива, които инженерите използват, за да симулират структура на мостове или сгради.
Чрез този модел може да се види как работят мускулите, как реагира челюстта и къде е по-ниско или по-високо напрежението.
Какви са резултатите?
Саблезъбите имат слаби захапки, но мускулите на врата им са много силни. Животните не са хапели жертвите си, те са забивали зъбите си в жертвата, чрез вратните мускули. Нападали са от засада и са имали силни предни крайници и шии.
А Ако се чудите защо палеонтолозите искат да знаят всичко за тези древни животни - отчасти, защото това е част от тяхната работа, като палеонтолозите да се опитат да разберат историята на живота на нашата планета.
