Кози Грамади неслучайно е наричан перлата на Средна гора. Но този безименен свидетел на възхода и падението на древната Одриска държава ревностно тайните си.
Под ръководството на доцент д-в Иван Христов екип на Националния исторически музеей вече 7-а година прави разкопки в района на връх Кози Грамади в землището на село Старосел, община Хисаря.
Седем години поред сърцатите археолози разкриват късче по късче историята на древните одриски владетели цар Котис, Аматок II и Терес II.
Това археологическо лято усилията на експертите бяха насочени към връх Кози Грамади вместо към откритата резиденция на тракийските владетели. Именно там, във високата част на върха, са открити древен тракийски храм и светилище на Зевс и Хера.
Двете здания са част от античен групов паметник. Древното тракийско светилище се простира на площ от 50 квадратни метра.
Според авторите на откритието, доц. д-р Христов и екипът му, светилището е изградено през втората фаза на ранножелязната епоха – т.е. около 8-6 век преди Христа.
В края на 6 век преди Христа светилището е основно преустроено. Преустройството е съвпаднало с изграждането на владетелската резиденция на древните одриски царе.
Много усилия и майсторство са вложили в преустройството на светилището безименните тракийски строители. За да подчертаят фасадата на храма те са използвали обработени каменни блокове. Старите глинени олтари са били заменено от четири кръгли олтари, които са били изваяни от камък и глина.
Съдбата на тракийското светилище е окончателно решена през втората половина на 5-и век след Христа, когато пристигналите християни го разрушават. Те изграждат еднокорабна християнски църква само на 15 метра северно от тракийското езическо светилище.
По време на разкопките на светилището археолозите са открили и редица монети, сечени от македонските владетели Филип II и сина му – Александър Велики.
Сред находките има и денари от късната Римска република, монети, сечени в Тракийски Херсонес, както и повече от 1000 фрагмента от керамични съдове.
