Твърде вероятно е никога да не намерим отговор на въпроса как един обикновен селянин без потекло, без връзки в двора и дори без образование за кратко се превръща в един от най-влиятелните хора в Руската империя.
Распутин е една от най-противоречивите личности в руската история. Ненавиждан от масите и Руската православна църка, но приет като скъп приятел и изповедник от руското императорско семейство, животът на Распутин наподобява приказен разказ.
Смъртта му също наподобява разказ, но ужасяващ. Всъщност посегателствата срещу живота на „черният монах“ са две. Първото покушение срещу него е направено през 1914 година в село Покровское. Извършителят на нападението е селянката Хиония Гусева. Гусева е била член на женска секта, която е била създадена с единствената цел да донесе гибел на „Сатаната Распутин“.
Научил за подготвяно срещу него покушение Распутин решава да се укрие при роднини в малкото селце Покровское, докато задълбочаващия си конфликт между него и духовниците от Руската православна църква се поуталожи.
Почти едновременно с него пристигнала и покаялата се проститутка Хиония Гусева. Окрилена от обещанието на монасите, че с убийството на Сатаната Распутин ще изкупи завинаги страшните си грехове, Гусева навлякла просешки парцали и зачакала сгоден случай.
И го дочакала. На 28 юни 1914 година, часове след като в Сараево е убит престолонаследникът на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд и съпругата му, на улицата е нападнат и Григорий Ефремович Распутин. Бившата проститутка успява да се доближи до лудия монах и да забие дълбоко в корема му ножа, който толкова дълго носи.
Кръв и вътрешности се разпиляват на улицата. Распутин се добира до дома си, където изпада в безсъзнание в локва от собствената си кръв. Въпреки превръзките лекарите вдигат безпомощно рамене – раната е твърде тежка. По спешност от Тюмен пристига главния лекар на болницата, който го оперира буквално на кухненската маса.
Светът се тресе от първите експлозии на избухналата Първа световна война, а императрицата е загрижена единствено и само за здравето на един груб селянин с лоша репутация на шарлатанин, крадец и сводник. Нито тежката рана, нито операцията в нестерилна обстановка, нито дори продължилото 10 часа пътуване до болницата в Тюмен са в състояние да убият монаха.
След близо триседмична кома и изтощителна борба с тежка инфекция, Распутин започва бавното си възстановяване. След два месеца окончателно възстановен монаха напуска тюменската болница и отново се гмурва в нощния живот на Санкт Петербург, който още не е усетил последствията от международния конфликт.
Две години след покушение в Покровское Распутин е озарен от откровение и прави предсказание за собствената си смърт. В началото на 1916 година лудият монах се обръща към император Николай II с думите:
"Аз чувствам, че ще си отида от живота до 1 януари. Царю на руската земя, ако чуеш камбанен звън, който ще ти съобщи, че Григорий е убит, знай, че един от твоите е подготвил моята смърт и никой от вас, никое от твоите деца няма да живее повече от две години. Царю руски, ти ще бъдеш убит от руския народ, а самият народ ще бъде проклет и ще стане оръдие на дявола."
Прокобата се сбъдва до последната дума. В средата на декември 1916 година Распутин отива в „Моника Палас“ по покана на няколко царедворци, сред които и Феликс Юсупов. Любимецът на кралицата е поканен на чай и сладки – с цианкалий. Заговорниците са отровили храната и напитките с отрова, достатъчна до убие слон. Но на Распутин тя не подействала.
Отчаяни и изплашени от силите на Сатаната в образ на обикновен монах, заговорниците стрелят неколкократно в него, в гърдите и в главата, с цел да го убият. След покушението те завличат безжизненото му тяло до брега на река Нева и хвърлят трупа му в ледените и води.
Два дни по-късно тялото на Распутин е изхвърлено на брега на реката. Аутопсията разкрива, че истинската причина за смъртта на този тайнствен монах не е нито отравянето с цианкалий, нито огнестрелните рани в гърдите и главата, а...удавяне в следствие на хипотермия.
