Ксантос (Xanthos) е археологически обект, разположен в близост до Фетие, Турция. Цялата област е била част от Ликийската държава, а Ксантос е бил нейна столица и най-големият й град. Тук са открити множество руини от някога съществувалия град, които са превърнали терена в главна туристическа атракция.
Заради направените важни разкопки, свидетелстващи уникалността на Ликийският народ, както и заради откритите надписи, от които учените са успели да опознаят древния ликийски език, ЮНЕСКО е включил този обект в списъка си за световно наследство под името "Ксантос-Летоон".
Град Ксантос е разположен на около 20 км. от днешния известен турски курорт Фетие. Столицата е била разположена навътре в планините, за което свидетелстват откритите при археологически разкопки скални и монументални гробници.
Откритието, че тук е имало древен град е направено сравнително скоро, тъй като до 70-те години на миналия век не имало хубав асфалтов път и до голяма част от малките селища, разположени по крайбрежието, се е стигало само по вода.
От всички открити тук руини и гробници най-голям интерес за учените представлява Ксантоския обелиск, благодарение на който учените успяват да проучат ликийския език, който в писмен вид фигурира в много малко открити до днес реликви.
Освен прочутият Ксантоски обелиск в някогашната столица на Ликия са намерени римски театър, създаден след превземането на държавата и включването й в Римската империя, както и множество гробници, които са смесица между гръцки и ликийски стил.
Смесването на стиловете си личи и в голяма част от останалите открити обекти. Най-известна е Стълбовата гробница, тъй като е изключително рядко срещана на други места из Европа. Тя представлява изградени два гроба, които са поставени един върху друг.
Ликийската държава, която предхожда Хетската, се създава във високопланинските части на Турция. За първи път ликийският народ е споменат писмено от Омир в "Илиада", който пише, че застава на страната на троянците. И днес те остават сравнително тайнствен народ според историците.
Няма много сведения за тях. Със сигурност се знае обаче, че на два пъти изгарят собствената си столица Ксантос и се оставят да умрат в нея, само и само да не бъдат победени и поробени. Всички главни ликийски центрове са били свързани в т. нар. Ликийска федерация, която по своята същност е доста демократична, но в същото време избира управляващите и взима решения, свързани с управлението на Ликийската държава. По-късно областта на Ликия е превзета и става част от Римската империя, а ликийците са асимилирани.
Интересен факт за ликийците, освен тяхната саможертвеност, е че са смятали, че родословието се предава по майчина, а не по бащина линия. Така твърди великият историк Херодот, но и има и допълнително открити доказателства, свидетелстващи за тази теория. Според Херодот, по време на битката с персите, ликийците убили всичките си жени и деца, за да не съществува възможност те да бъдат пленени, а мъжете се хвърлили в ожесточени битки.
Благодарение на археологическите разкопки, както и на множеството учени, участвали във възстановяването на древната ликийска история, днес знаем доста за народа, обитавал някога тези земи. Голяма част от находките са в лондонския Британски музей, тъй като още през 1838 г. районът на град Ксантос е разровен и ограбен от англичани.
Най-подходящото време да посетите древната Ликийска столица, Ксантос, е през пролетта и есента. Тъй като днес вече е обект на голям туристически интерес, има и организирани екскурзии с гид, който ще ви разкаже по-подробно за историята, обичаите и традициите на този древен народ.
