Може да сте чували историята за бунта на борда на „Баунти”. Какво се е случило с капитан Блай и хората, отказали да придружат бунтовниците? Това е тяхната история.
Този случай е наречен един от най-забележимите в историята на мореплаването. Представете си се седнали в открита лодка заедно с други осемнайсет човека, на хиляди мили разстояние от каквато и да е сигурност. Лодката е само 23 фута дълга, с ширина от 6 фута и 9 инча и дълбочина от само 2 фута и 9 инча, и плува толкова ниско във водата, че ръката Ви поставена на перваза се мокри непрекъснато от малките вълни, насочили се срещу Вас. Единствената Ви надежда за оцеляване се крепи на мъжа, на който сте решили да сте верни - капитан Уилям Блай, до неотдавна капитан на кораба Баунти.
Бунтът на „Баунти” е един от най-познатите и погрешно представяни събития в историята на мореплаването. Три седмици след напускането на Таити, с кораб натоварен с хлебни дървета, Флетчър Кристиън, действащ първи лейтенант и личен приятел на Блай, поема контрол над кораба. След подигравки и заплахи, Блай и осемнайсет от хората му, които му остават верни, са пуснати с лодка по течението. Възможно е и други да са искали да ги последват, но лодката е била твърде малка. Според книгата „Хора срещу морето” на Чарлз Нордхоф и Джеймс Норман Хол, на мъжете им е било позволено да вземат около 32 паунда свинско, 150 паунда хляб, шест кварта ром, шест бутилки вино и 28 галона вода. Макар на пръв поглед това да изглежда достатъчно количество провизии се доказва, че то съвсем не е адекватно.
Мъжете са пуснати по течението, на около 30 морски мили от Тофуа, един от островите, които капитан Кук нарича Приятелските острови. Става ясно, че даденото им име въобще не е оправдано. След убиването на един от хората на Блай, капитанът решава, че макар по ирония на съдбата Тихия океан да е пълен с многобройни острови, е по добре да се продължи нататък. Подминават и островите на Фиджи, за които се знае, че са населявани от канибали. Най-близкият известен остров е Тимор, на около 3600 мили разстояние. Смята се, че благодарение на своя капитан, те успяват да стигнат до острова след шест седмици, без да се дават повече човешки жертви.
Капитан Блай е разрешил на всеки пасажер дванайсет унции вода и около две унции хляб, заедно с по една пълна лъжица ром или вино. Накрая и тези количества били намалени с една трета. Освен храната, която имали в наличност, те хващали морски птици и ги ядяли сурови, за да могат да пестят от запасите си.
След връщането си в Англия, капитан Блай е предаден на военен съд, но е намерен за невинен. Следва го дълга кариера в Кралската флота, а през 1794 получава медал за чудесната си навигация.
Капитан Бай е известен, въпреки че в многобройните отчети често е бил представян погрешно. Безспорно обаче е умението му да навигира. Смята се, че някои негови качества, довели до негодуванието на тълпата, като например фокусирането му над детайлите, всъщност са спасили живота на хората, пътували шест седмици на открито. И като последна бележка - сякаш не било достатъчно това, че капитан Блай спасил живота на хората си, но по време на своето пътуване към оцеляването, той съвсем правилно начертал безбройните острови и северозападния бряг на Австралия, използайки само квадрант и компас.
