Окситания е историческа област, която обхваща южната част на Франция и където все още се говори на окситански език, познат и като провансалски.
През XVI век окситанският език е бил официален език на южната част на страната, но след това е бил изместен от френския език, който е станал официалният език на Франция.
Окситанските графове са били известни като толерантни и миролюбиви благородници. Те са причината за разпространението на катарското християнство в южната част на страната.
Сред окситанските графове един от най-известните бил граф де Фуа, който бил наречен и защитник на еретиците, тъй като катарите са били смятани за еретици. Техните възгледи били различни от тези на Римската католическа църква.
Тулузкият граф Раймон бил един от най-благосклонните към катарите окситански благородници. той се опитвал да допринесе до миролюбивото разрешение на конфликта с църквата, но въпреки това в района, където живеел той, били изгорени над триста еретици на една гигантска клада.
Заради нежеланието си да се бори с катарите граф Раймон бил отлъчен от църквата. Но когато окситанските земи били атакувани от огромно количество кръстоносци, граф Раймон осъзнал, че ще го постигне участта на закриляните от него катари и поискал прошка от църквата.
Граф де Фуа бил един от най-запалените поддръжници на катарите и дори отделял част от имотите си, за да намира места за техните събрания.
Според исторически хроники граф де Фуа създал първият катарски дом в Памие, но той бил иззет от монасите на абатството Сен-Антонин. Това предизвикало гнева на графа и воините му нападнали абатството. Част от монасите платили с живота си за провинението си към графа.
Окситанските графове били известни с това, че били големи почитатели на поезията. Те подкрепяли много окситански поети и дори самите те създавали поеми.
Въпреки подкрепата, която окситанските графове оказвали на катарите и ги приютявали в замъците си, църквата ги преследвала като еретици и ги изгаряла на клади.
