Алберт Айнщайн е бил гениален физик и философ от немски произход. Роден е на 14 март 1879 г. в гр. Улм, Кралство Вюртемберг. По-голямата част от живота си прекарва в Швейцария и САЩ, където работи до сетния си дъх.
Смятан за един от най-великите и известни учени, Айнщайн е откривател на множество физически закони, като с пъти е изпреварил учените от своето време. Лицето му е едно от най-разпознаваемите на земното кълбо.
Относно физичните постижения, името на Айнщайн се свързва с популярното уравнение за еквивалентност на маса и енергия. Но хората го наричат гений не само заради достиженията в областта на физиката. Професор Айнщайн бил философ, който ясно разбирал законите на успеха и ги обяснявал така обикновено и добре, както своите уравнения.
Още докато е малък семейството на Айнщайн се мести в Мюнхен, където заедно с брат си основават предприятие за производство на правотокови електрически уреди. Проявява явен интерес към математиката, физиката и философията. Но не и към другите предмети, изучавани в училище. Явното му нежелание да изучава останалите предмети го води до дългогодишно лутане и сменяне на училища.
В крайна сметка успява да завърши училище, както и четиригодишен учителски курс по математика и физика на Политехниката в Цюрих. Там се запознава и с бъдещата си съпруга, Милева Марич, единствената жена сред шестимата студенти в специалност математика. През следващите години приятелството на Айнщайн и Марич преминава в любовна връзка.
Дипломата, която Айнщайн получава, му дава право да работи като професор по математика и физика. Реална работа обаче получава едва две години по-късно, в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Естеството и характерът на работата му позволяват паралелно да се занимава с теоретична физика.
През 1903 година се жени за Милева Марич, от която има двама сина — Ханс Алберт и Едуард. Между тях обаче винаги стои бариерата на уединението на ученият.
Най-важната година за Айнщайн става 1905 г., когато, чрез своите статии, успява да разтърси научните вярвания до този момент. В тях той представя теорията на относителността, статистическата теория на брауновото движение, обяснено на молекулярно и атомно ниво, и уравнението за еквивалентност на маса и енергия.
Същата година защитава и докторат. Оттук нататък започва възхода в кариерата на Айнщайн. През 1911 г. става професор в Университета в Цюрих. Малко след това е назначен в Университета в Прага. През 1913г. се завръща в Политехническия институт в Цюрих, а през 1914 заминава за Германия.
Периода от 1912 до 1933 година е гостуващ професор на Лайденския университет. През 1914 година става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин, а през 1915 година формулира и публикува друг свой основен труд - Общата теория на относителността.
Друга повратна година за Алберт Айнщайн става 1933 г., когато нацистите идват на власт в Германия. Тъй като е от еврейско семейство, е принуден да се премести в САЩ. Там постъпва във факултета на новооснования Институт за фундаментални изследвания в Принстън, Ню Джърси. Продължава да работи над своите научни трудове, повечето от които тогава неразбрани, но възобновени в наши дни.
Айнщайн има обособено мнение и за религията, за човешките права, и за управлението. Известни са фразите му, като: "Науката без религия е куца, религията без наука е сляпа" и "Бих искал да знам мислите на Бог, останалото са подробности". Изявява се като явен пацифист, социалист, антифашист и хуманист.
Смъртта застига Айнщайн ненадейно. Умира на 18 април 1955 г. от аневризъм на аортата. Твърди се, че преди смъртта си е произнесъл няколко слова, но медицинската сестра, която била при него, не знаела немски.
