Роден в Сейнт-Реми-дьо-Прованс в Южна Франция през декември 1503 г., Мишел де Нострадам е син на търговец на зърно. Семейството му е еврейско, но приема католицизма през предишния век.
Нострадам живее по време, когато бушува холера. Той следва медицина за известно време, но главно работи като аптекар и негово постижение е създаването на "розово хапче", за което се смята, че предпазва от холера.
След смъртта на първата си жена и деца, повалени от чумата и многото пътувания, които предприема, Нострадам се установява през 1547 г. в Салон-дьо-Прованс, където се жени за богата вдовица на име Ан Понсард Жемел и заедно имат шест деца. След посещение в Италия, той започва да се отдалечава от медицината и да се интересува повече от свръхестественото. През 1550 г. написва алманах, като за първи път латинизира своето име и се нарича „Нострадамус”.
Нострадамус описва най-малко 6338 пророчества (повечето от тях, не осъществили се прогнози), както и съставя най-малко 11 годишни календара, всеки от които, започващ на 1 януари, а не, както тогава се е предполагало - през месец март. След това той написва 1000 четиристишия, които формират пророчествата, с които е известен в наши дни. Чувствайки се уязвим от религиозни фанатици, Нострадамус разработва метод за представяне на мислите си с помощта на синтаксис, игра на думи и смесица от езици като провансалски, гръцки, латински и италиански.
Някои хора смятат Нострадамус за слуга на дявола, фалшив, или луд, докато голяма част от елита, вярват че неговите четиристишия са духовно вдъхновени пророчества. Благородници от всички краища идват при него за съставяне на хороскопи и да получат съвети, но той обикновено очаква от тях да предоставят рожденни диаграми, на които се основават неговите предсказания. Катрин де Медичи, кралицата, съпруга на крал Хенри II на Франция, е една от почитателките на Нострадамус. Тя го обявява за съветник и лекар на царя.
Нострадамус е запознат с последните латински печатни издания на редица езотерични писания, както и с астрологията. Последните изследвания обаче показват, че повечето от неговите пророчески трудове се основават на парафразиране на колекциите от древни пророчества (главно базирани на Библията) и допълнени с познанията му за предначертаване на известни исторически събития и идентифициране антологията на поличбите. Тези факти са установени, възоснова на това, че работата му съдържа много предсказания, включващи древни фигури като Сула, Мариус, Неро, Ханибал и т.н., както и описания на "битки в облаците" и "жаби падащи от небето". Предсказанието му за края на света, се е очаквало да се случи през 1800 г. или 1887 г., или евентуално през 2242 г., в зависимост от приетата система.
Историческите източници, които използва Нострадамус са лесно идентифицируеми пасажи от Ливи, Сютониус, Плутарх и редица други класически историци, както и от летописите на средновековните автори като Вилехардоин и Фросар.
Много от използваните от Нострадамус астрологически справки, от друга страна, са взаимствани от творбите на Ричард Русат.
Основният пророчески източник на Нострадамус обаче е „Mirabilis liber” от 1522 г., в който се съдържат редица пророчества от Псеудо Методиус, Тибюртин Сибил, Йоахим Фиоре, Савонарола и други.
Макар да е вярно, че Нострадамус заявява през 1555 г., че при пожар са изгорели всички окултни работи в неговата библиотека, никой не може да докаже точно какви книги са били унищожени в огъня. Като се има в предвид, че неговата методика, очевидно, е главно литературна, се счита за съмнително Нострадамус да е използвал особени методи за навлизане в състояние на транс, различни от съзерцание, медитация и инкубация (т.е. буквално сънуване).
През 1566 г. подаграта, от която страда Нострадамус в продължение на много години, го поразява и прави придвижването му много трудно. В началото на юли, след направата на завещанието си, Нострадамус казва на своя секретар Жан де Чавини, "Няма да ме намерите жив при изгрев слънце." На следващата сутрин той наистина е намерен мъртъв, предсказал собствената си смърт.
