Йети, праисторическият Снежен човек, наложил кървящите си рани с мъх, прекосява Алпите, сочи първото по рода си чревно изследване на ледената мумия, съобщава National Geographic.
Изследването на растителността помага да се проследи последното му пътуване, като става ясно, че 46-годишният Снежен човек е пропътувал огромно разстояние за кратък период от време.
Шокиращите открития започват през 1991 г., когато на планински глетчер в Южен Тирол, Италия, е открит Йети - една от най-старите и най-добре запазени ледени мумии.
Смята се, че Снежният човек е умрял от рана от стрела и тежка травма в главата докато пътувал през Алпите преди около 5300 години.
В хода на изследванията на ледената мумия, учените взимат пет проби от последното хранене на Йети - две от тънкото черво, две от дебелото черво и една от неговия ректум – чрез прокарване на тръба през изсъхналите му черва. Учените изследват тези проби под микроскоп и идентифицират шест различни вида мъх.
Единият вид, торфен мъх Sphagnum imbricatum - познат като блатен мъх предизвиква огромна изненада.
"Беше пълен шок да намерим това, защото този вид не расте никъде наблизо до мястото, където е намерен Снежният човек" каза Джеймс Диксън, ботаник от Университета в Глазгоу.
Най-близкото място, където може да расте подобен мъх е мочурлива низина около 12 мили (20 км) на юг, от мястото, където е намерен Йети.
Диксън и колегите му стигат до извода, че Снежният човек е използвал този високо абсорбиращ мъх, за да спре кървенето на дълбока рана на дланта на дясната му ръка. "Торфеният мъх е добре известен със своите антибиотични свойства", каза Джакюи Ууд, независим археолог от Обединеното кралство.
Друг вид мъх, открит при изследванията на Йети е вероятно от водни източници в пещери или потоци. Hymenostylium recurvirostrum расте само в по-влажна среда на варовикови скали. "Вероятно Снежният човек е погълнал този вид мъх пиейки вода" установява Диксън.
Neckera complanata, фин мъх, е също един от откритите видове.
"Най-вероятното обяснение за този мъх е, че той е бил използван за увиване на парчета месо от благороден елен или алпийски ибекс (вид планинска коза), които Снежният човек е носил по време на своя поход. Когато той е ял от месото, най-вероятно е поемал и малко мъх" твърди Диксън.
Заедно с цветния прашец и зърнените култури открити в червата на Йети, мъхът помага на учените да определят маршрута, който е изминал Снежният човек в последния ден от живота си.
Те са сигурни в твърденията си, че Йети е дошъл високо от планината, след което се е спуснал до низините (за което сочи блатният мъх ), после се е върнал до високопланинските райони, изминавайки разстояние най-малко от 37 мили (60 км) за два или три дни .
Диксън твърди по отношение на Снежния човек, че "Еквивалент на неговото телосложение днес може да е Олимпийски борец от средна категория".
