Скорошни доказателства, че друидите вероятно са извършвали канибализъм и ритуални човешки жертвоприношения – вероятно масови — добавят тежест към твърденията на Древния Рим за дивостта на друидите, казват археолози.
След посещение в Британия през 1. в. н.е., римляните се върнали с ужасяващи истории за тези високопоставени свещенослужещи на Келтите, които се разпространили във по-голямата част на Европа за около 2000 години.
Юлий Цезар, които е водел първото римско акостиране през 55 г. н.е., казал, че келтите „вярват, че боговете се наслаждават на избиването на затворници и престъпнци, и когато запасът от заложници намалее, те жертват дори и невинните.”
Историкът от 1. в. Плини Стария отива и по-далеч, предполагайки, че келтите практикували ритуален канибализъм като ядяли плътта на враговете си, за да получат духовна и физическа сила. Но само думата на римляните – тъй като древните келти не са оставили никакви писмени документи – не е достатъчна за историците и те са заклеймили подобни приказки като военна пропаганда.
Досега.
Отвратителни друидски открития
Скорошни ужасни открития очевидно потвърждават твърденията на римляните според „Тайните на друидите”, нов документален филм на National Geographic Channel.
Може би най-уличаващото доказателство е 2000-годишното мумифицирано тяло на Човека от Линдоу, открито в Англия през 1980. Добре поддържаните нокти, вчесаната коса и брада на Човека от Линдоу предполагат неговия висок статут – вероятно е самия той да е бил друид.
Поне още едно нещо изглежда сигурно относно древния младеж – той е бил жертва на внимателно извършено жертвоприношение.
Скорошни проучвания откриха, че главата на Човека от Линдоу е била разбита, а гърлото му е бил извито и прерязано.
Друидския Кървав фонтан
"Имате въже, пристегнато около врата му, и в момента, в който врата се е пречупил, гърлото е било прерязано. Това би причинило огромен фонтан от кръв.”, казва археоложката Миранда Алдхаус-Грийн (Miranda Aldhouse-Green), археолог във университета Кардлиф в Уелс и експерт по друиди.
Още една улика е намерена в добре запазените вътрешности на тялото – поленови семена от имел, растение свещено за друидите. ( Римляните пишат, че друидите са режели имел от дърветата със златни остриета.)
Смъртта на човека от Линдоу е датирана около 60 г. пр. Н. е., когато римляните реализирали ново нападение на острова на Великобритания, който днес е част от Обединените кралства.
Той може да е бил пожертван, за да убеди келтските богове да прекъснат настъплението на римляните, казва Алдхаус-Грийн.
"Нещо трябвало да се направи, за да ги спрат, ” казва тя в документалния филм. „А какъв по-добър начин, от жертването на благородник от висшите класи? ”
Тази идея съвпада с нещо, което е написал Юлий Цезар: В опасни времена, древните келти вярвали, че „ако не бъде предложен човешки живот, разумът на безсмъртните богове няма да е благосклонен.”
Масово жертвоприношение?
Други зловещи доказателства идват от пещера в Алвстън, Англия.
Скелети на повече от 150 човека от времето на римското нашествие са намерени през 2000 година.
Възможно е друиди да са убили жертвите (у които са намерени доказателства за силни черепни удари) наведнъж. Вероятно е самото римско нашествие да е бело причината за ритуалната кървава баня, казват изследователи.
Марк Хортън (Mark Horton), археолог в Бристолския университет, мисли, че купчината тела предполага бясна опозиция на римляните, дали на бойното поле иби чрез смъртоносни ритуали. "Може би цялото това е едно огромно жртвоприношение... омилостивяване на боговете, за да осигурят пълната победа над римляните, ” казва Хортън.
Костите от пещерата Алвстън ни навеждат и на по-мрачни мисли – канибализъм. Човешка бедрена кост намерена в пещерата е била счупена по точно същия метод, по който хората вадят хранителния костен мозък от животински кости.
Но ако костта е доказателство за канибализъм при Келтите, тази практика вероятно е била изключителна рядкост, смята Хортън. Това може да е доказателство за нарастващи глад и отчаяние от нападението на римляните, добавя той.
"Най-малко лошото доказателство" Преди изследователите се мъчеха да свържат каквито и да било археологически доказателства с друидите, камо ли знаци за човешки жертвоприношения или канибализъм, казва археологът Саймън Джеймс (Simon James) от университета в Лайкастър (University of Leicester), Великобритания.
"Винаги сме подозирали, че твърденията на римляните са пропаганда на варваството. Но някои скорошни открития като Човекът от Линдоу предполагат, че са при друидите се случвали тъмни и кървави неща.” казва Джеймс, който не е участвал в новия документален филм.
Поленът от имел у Човека от Линдоу е „най-малко лошото археологическо доказателство, което имаме и което се вписва в тези истории за друидите, ” добавя той. "Може би имелът е бил поръсен върху храната му ритуално, малко като пръскане със светена вода, или сложен в питието му, ” казва Джеймс.
Ако Линдоуския човек и други са били наистина принесени в жертва в опит да спрат римляните, то тогава животите им са погубени напразно.
До ранните векове на първото хилядолетие от новата ера, поражението на келтите и претопяването им в Свещената Римска империя е почти напълно осъществено в Европа. Днес тяхната някога широко разпространена култура живее основно в традиционните езици на Ирландия, Уелс, и Бретан, Франция.
