Историята на Ханибал

Ханибал Барка

Ханибал Барка е един от най-великите пълководци в античността. Роден е през 247 г. пр. Хр. Той е картагенски военачалник и държавник, известен с борбата си срещу възхода на Рим през Втората пуническа война (218 г.- 201 г. пр. Хр.)

Син на картагенския командир Хамилкар Барка, Ханибал още от ранна възраст е възпитан в дух на омраза към Рим. Целият му живот преминава в борба за разруха на империята.

Няколко години след смъртта на баща си, през 221 г. пр. Хр., Ханибал е избран за предводител на войниците в Иберия. След покоряването на редица племена превзема град Сагунат, съюзник на древен Рим. Тази му постъпка предизвиква избухването на Втората пуническа война.

През 218 г. пр. Хр. Ханибал извършва преход от Нови Картаген през Пиренеите, южна Галия и Алпите в Италия. Главна цел на изтощителния преход през заснежените Алпи с хора и животни е да изненада Рим в гръб и войната да се води на чужда земя. Следват три години на поражения за римляните - в битките при Требия, Тразименското езеро, Кана и др.

Ханибал успява да вдигне на въстание срещу империята галските племена от долината на река По, както и голяма част от съюзниците и в Южна Италия. Дори гръцкият град-държава Сиракуза и македонският цар Филип V минават на негова страна. При това тактическо превъзходство Рим се отказва от решително сражение срещу картагенския пълководец.

Империята отвръща с надмощието си в лицето на хора и ресурси. Римляните решават да отнемат съюзниците на Ханибал един по един. През 2011 г.пр. Хр. Главният му италийски съюзник - град Капуа в Кампания, е завладян. Две години по–късно е завзет и Тарент. От Иберия и Сицилия са разгромени, и прогонени всички картагенски войски. След разгрома в битката при Метавър, Ханибал се вижда принуден да се оттегли с войските си в най-югозападния край на Апенинския полуостров.

През 203 г. пр. Хр. Ханибал се завръща в Северна Африка (днешен Тунис), за да брани Картаген от нашествието на римляните, но неуспешно. Картаген е принуден да сключи мир, с който признава териториалните си загуби в Иберия, отказва се от флотата си и от самостоятелност във външната политика и се задължава да изплати голяма контрибуция.

Ханибал остава в Картаген. Издига се начело и е избран за суфет (титла, съответстваща приблизително на римския консул от това време). Негово дело са редица данъчни и административни реформи.

През 195г. пр. Хр. е принуден да бяга. Политически противници призовават Рим срещу него. Намира убежище при цар Антиох III в държавата на Селевкидите в източната част на Средиземноморието. Помага при войната на царя срещу римляните, но и тук късметът му изневерява. След поражението е принуден отново да се крие - първо в Крит, по-късно в Армения и накрая намира убежище във Витиния. Когато разбира, че и царят на Витиня е готов да го предаде на Рим, се самоубива с отрова. Така през 183 г.пр.Хр. в древното пристанище Либиса умира великият картагенския пълководец Ханибал и един от най-гениалните стратези в историята.

Въпреки нелепата си смърт Ханибал остава в историята като велик организатор, стратег и виртуоз на кървавото военно изкуство, който отлично знае какви са повелите на войната.

Виж повече

Рейтинг

5 5
4 3
3 3
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати