National Geographic съобщава за нови разкрития, отнасящи се до генома на Неандерталците. Тези разкрития потвърждават, че изчезналият човешки вид е имал непоносимост към лактоза, а също така и някои общи основни езикови способности, подобно на съвременните хора.
Човешкото и Неандерталското родословно дърво се разделят едно от друго преди около 450 000 години, след което не е имало смесване между двата вида.
Неандерталците са изчезнали преди около 30000 години, оставяйки съвременните хора да наследят Земята. Защо съвременните хора са се оказали по-успешни в оцеляването е тема, която се дискутира и до днес.
Новозавършена подредба на гените показва, че хората и Неандерталците са имали геноми, които са 99, 5% еднакви.
Чрез сравняване на човешките и Неандерталските геноми с тези на нашия близък роднина, шимпанзето, учените се надяват да открият кои са гените, които са се променили по-скоро, давайки на съвременните хора предимство.
"Изучаването на Неандерталския геном ще ни каже какво прави съвременните хора наистина съвременни и наистина хора", казва сътрудникът Жан-Жак Хъблин от Института за еволюционна антропология Макс Планк в Лайпциг, Германия.
Гените на един организъм са съставени от базови двойки, "буквите" на генетичната азбука. Гените дават на индивидите техните физически черти, от цвят на косата до форма на тялото. От друга страна, геномът е пълният набор от гени, който определя зараждането на даден вид.
Подредбата на повече от 3, 7 милиарда базови двойки в Неандерталския геном е отнела около четири години, като до сега екипът е прочел само около 60% от гените.
Първоначалните резултати, съобщени на пресконференция в Макс Планк Институт, показват интригуващ контраст между нас и нашите древни братовчеди. Например, изследването подкрепя предишни проучвания на Неандерталското ДНК, че споделяме една и съща версия на "генен език", наречена FOXP2, отбелязва ръководителят на екипа, правещ проучванията, Сванте Паабо, също от Института Макс Планк. Този ген участва в езиковото развитие, което предполага, че Неандерталците биха могли да говорят.
В допълнение, изследването на генома представя доказателства, че Неандерталците са имали непоносимост към лактоза, т.е. не са можели да я преработват като възрастни, състояние, което днес засяга близо 50 милиона възрастни в Съединените Щати, според американската Гастроентерологична Асоциация.
В последващите етапи на изучаването на Неандерталския геном, изследователите планират да направят повече сравнения по начин, който е свързан с разглеждане на гените, участващи в развитието на мозъка.
