Паракас е важна култура в Андите, съществувала в периода 750 до 400 г. сл. Хр. Носителите на тази култура овладели изкуството на напояване и отводняване, но шокират най-много учените със своите погребения. Културата е съществувала на полуостров Паракас, понастоящем по административно деление в района Паракас, провинция Писко, региона Ика, Перу.
Познания за цивилизацията Паракас се извличат от разкопките на голям морски некропол. Пръв провежда такива перуанския археолог Хулио Тельо през 1920 г. Некрополът Уари-Каян ( Wari Kayan) е съставен от множество големи подземни погребални камери, всяка от които с вместимост до 40 мумии.
Предполага се, че всяка камера принадлежи към съответно семейство или клан и е била използвана с поколения. Всяка мумия е привързана с въже и след това увита в няколко слоя плат, украсен с богата орнаментация. Паракаските мумии се съхраняват предимно в музея на град Ика.
На тамошния език Паракас означава „буря”. Неблагоприятния сух и горещ климат на пустинния полуостров е причината за големия интерес на учените. Още при първите разкопки на гореспоменатия Тельо се установява, че сухият климат консервира всичко, съществувало тук. Не само мумии, но и изделия от дървен материал, както и материите с които са увивани мъртвите, са изключително добре запазени.
Спрямо тези и последвалите през годините проучвания, археолозите разделят култура Паракас в два периода - период на гробници и период на пещери. Изключително интерсни и необичайни са погребалните обреди на двата периода, като те не са познати в никоя от откритите цивилизации.
В началния период, който продължил до 1 в., хората от цивилизация Паракас погребвали своите мъртви в кръг в пещери. На върха на хълм, в слой от пясък, се открива входна яма 1-1, 5 м. и дълбока около 2 м. Тя не се разпада, стените са подсилени с камък. В центъра на основната дупка е входа на тясна вертикална шахта на дълбочина от 6 м., с издълбани стъпки.
Шахтата води до куполна камера, облицована с камъни. В камерата се намират 30-40 мумии. Органите им, които не са били погребани с тях в пещерата, са заровени във вертикална шахта в близост. Починалите се поставяни със свити колене до брадата, а в устата им се поставя парче злато.
В следващия период при погребенията на цивилизация Паракас, странностите при погребенията продължават. Некропол от 3-5 в. събира необичайни погребални комплекси по брега на океана. Мумиите в тях са били поставяни в голяма кърпа, в седнало положение.
Увиват се с много тъкани, докато не заприлича на пашкул. В подземията мумиите-пашкули се подреждали в групи. В центъра се поставя най-голямата по размер, от двете й страни тези със среден размер, заобиколени от по-малките. В най-големите погребални комплекси се поставяли златни предмети, както и пластини на челото.
Тайните на погребенията на цивилизация Паракас и до ден днешен са неразгадани.
