Сигурно сте чували за хиляди музикални виртуози, гении на барабани, божествени китаристи и басисти, майстори на духовните инструменти, но малцина от вас, живеещи извън пределите на Африка и Америка, знаете за г-н Никой. Може би най–известният саксофонист, живеещ на Черния континент. Казва се Лагбажда (Lágbájá). Етимологията на името му (на родния език на музиканта йоруба) означава никой, някой или всеки.
Самият той признава, че не е случаен избора му да носи маска, защото е символ на човешкото несъществувание или на човешката безличност, а прозвището си е избрал, тъй като най–точно описва и показва анонимността на т.нар. обикновен човек, човекът от народа. Маската и името символизират безгласието и безличността на обществото в Африка. Музикантът смята, че видиш ли маската му ще асоциираш собствената си липса на лице, на облик. А може би анонимността на сцената му позволява да бъде нормален човек в ежедневието, без да се ползва с предимствата и недостатъците, които носи славата.
Никой не знае кога е роден, освен, че е някъде в земите на един от най–големите етноси - Йоруба, най–вероятно в бившата столица Лагос или в най-големия град в Черна Африка – 20 милионният Ибадан. Никой не знае и истинското му име, защото близо четвърт век носи маска на концертите си, пред стотици хиляди души. И защо да я сваля?
Това е един интересен маркетингов трик, магията и енигмата продължават, а мистерията остава завинаги. Любопитството в човешката съзнание ще е винаги по-силно. Феновете му по улицата са буквално милиони, но никой не може да бъде сигурен, дали между тях не се намира и живата легенда на саксофона и ударните инструменти.
Изпитва се странното усещане, че може би покрай вас минава любимият ви изпълнител, но вие все пак не сте сигурни дали е той. Нека не забравяме, че в Африка разделението между хората на прослойки в социално-икономически характер е много по–задълбочено от нашите разбирания в България и Европа. Зя тях Лагбаджа е един от тях - техният глас за справедливост.
Първият му албум е издаден през далечната 1993 г. и с течение на времето стилът му става уникален, благодарение на фокусът му върху африканските ударни инструменти, традиционните енигматични местни ритми, съчетани с джаз елементите. Често изпълненията му са инструментални, като сред тях най-често се използват барабани, звънци, съчетани с характерни за западните страни инструменти - най–вече саксофон. Винаги използва 4 вида йорубарски барабани „дундун”, „бата”, „сакара” и „огидо”.
Ако песните имат текст, обикновено е на местния диалект йоруба, на английски или на смесицата от тях – т.нар. пиджин или развален английски, който представлява компилация от местния език на една държава, с този на колонизатора.
Повечето му песни винаги засягат социални проблеми, друг път изпраща сериозни послания в хумористичен вид, а понякога просто забавляма слушателите си с невероятните си изпълнения. Музиката му става все по–популярна в света, първо защото има милиони почитатели в Африка, които излизаайки извън пределите на континента, я разпространяват и второ - защото изпълненията на този човек са наистина невероятни, а сценичното му поведение е трудно сравнимо. Въпреки хилядите спекулации в пресата - кой е истинският изпълнител зад маската, все още никой не знае и едва ли някой ще може да каже със сигурност.
