Легендата за Самара е слабо известна в България. Но във времена като нашите, в които не се знае от кое да се плашим повече - от края на света или от съседа си, би било полезно да се запознаем по-детайлно с тази история. Легендата за Самара звучи така:
„… По улиците на Багдад, търговец изпратил слугата си на пазара. Но скоро мъжът се върнал с пепеляво лице и целият треперел.
- Господарю – казал той - на пазара ме блъсна жена. Когато се обърнах, видях, че това е Смъртта. Тя ме погледна и направи заплашителен жест. Господарю, моля те, дай ми коня си - аз трябва да бягам. Ще отида в Самара… ще се скрия... Смъртта не ще ме намери… - говорил ужасеният слуга.
Търговецът се смилил над него и му дал коня си. Бягащият слуга изчезнал в облак прах. Малко по-късно самият търговец слязъл на пазара и видял Смъртта да стои в тълпата.
- Защо уплаши моя слуга със заплашителен жест? – попитал я той.
- О, - отвърнала тихо Смъртта - той не беше заплашителен, а жест на изненада. Беше неочаквано за мен, да го видя тук, в Багдад, защото имам среща с него тази вечер, в Самара.”
Страхуваш ли се от Смъртта? Страхуваш ли се от неизбежното и момента, в който трябва да отговаряш пред нея? Или се страхуваш, че е тя или че си ти и тя?
Поуката от историята е, че когато имаме среща с нея - няма точка на движение или точка в нелегалност - Смъртта ще очаква всеки от нас, за да ни понесе на крилете си към незнайни нови светове.
Няма защо да се противим или да бягаме - трябва с отворено съзнание да приемем това за нормално. Тогава ще можем да изживеем един пълноценен и спокоен живот, в края на който няма да съжаляваме за нищо.
