Сведения сочат, че в Босна и Херцеговина са открити структури, които правят пирамидите на Гиза да изглеждат като малки скални модели. Висока 267 метра, пирамидата на Слънцето надминава по височина Великата египетска пирамида. В същия район се намират също и пирамидите на Луната, Дракона и новооткритата Любов.
Създаването на структури като тези изисква колосален човешки труд и огромна логистична организация – култивиране на почва, храна, транспорт, жилища, вода, място за изхвърляне на отпадъци и т.н.
Съществуването на тези гигантски изкуствени структури в Европа означава, че цялата история на развитието на човешката цивилизация, ще трябва да се пренаписва от Босна и Херцеговина. В тази връзка Семир Османаджик, който е в центъра на тези открития казва: "Моето откритие ще промени човешката история".
Професор Джон Паркър от Университета в Кембридж посещава на място откритието и се заема с изследване произхода на чудатите структури. В горната част на хълма на пирамидата на Слънцето, той вижда как местните са разчистили и изкопали известна площ до дълбочина от около метър, излагайки това, което изглежда пред света, като бетон разлят надолу по склоновете на хълма. Тези наклонени, плоски пластове изглеждат като съвкупност, обединена от накакво свързващо вещество и биват представени като изработени от човешка ръка.
В контраст с пирамидата на Слънцето, където бетонните плочи лежат успоредно на страната на хълма, материалът, който съставлява пирамида на Луната е във вид на хоризонтални пластове. Тези плочи имат вълнист ефект отгоре и цялостна площ набраздена от линии.
Пластовете са начупени на груби правоъгълни блокове, но са разположени толкова близо един до друг, че изглеждат точно както, ако са направени от човешка ръка. Страната на хълма е оформена в поредица от стъпки, всяка от които е около метър и половина или два метра. От тук и пирамида на Луната е описана като спъпаловидната пирамида, за разлика от пирамидата на Слънцето, чиито страни са плоски.
Запитан какво мисли за "бетона", изграждащ пирамидата на Слънцето, професор Паркър е категоричен, че това е естествен материал. Според него, ако се погледне цялостно района, където са разположени пирамидите става ясно, че там е имало много бурна река, която се е спуснала надолу и врязла, оформяйки дълбока долина в основно съставената от варовик област. След това обаче, реката се е покачила в планините на Запад, чиито скали са предимно окислени. Така "бетонът" е направен всъщност от понесените от реката камъни, които измити от окислените планини са се утаили в един вид алкален субстрат.
Според Паркър това толкова ясно природно явление, трябва да бъде изследвано като природен феномен, а не да се обгръща в сянката на магия и мистерия.
