Магна Харта на свободите или още Великата харта на свободите, представлява акт или договор, който на практика ограничава властта на краля. Ограничението е главно с цел да се спазват правата и интересите на аристокрацията, на гражданите от кралските власти.
Този договор е подписан през 1215 година на 15 юни, от крал Джон Безземни, който е бил принуден да го подпише от английските благородници. Заради злоупотребите на крал Джон с властта, която има, английските благородници настояват той да подпише Великата харта на свободите, с което защитават не само себе си, а и обикновените английски граждани.
Несправедливото управление, което е упражнявал крал Джон, налага опозицията, да измисли изключително важния принцип, който се съдържа във Великата харта на свободите, а именно, че всички са равни пред закона, нито цар, нито законодател не могат и не бива да си мислят, че стоят над него.
Друг важен принцип в Магна Харта е този за независимостта на английската църква. В този договор съвсем ясно е обявено, че църквата трябва да бъде свободна и да изпълнява своята мисия, както е повелено от Бог.
Крал Джон Безземни, който в исторически план е един от най-малко обичаните крале в Англия, след по-малко от година анулира Хартата. След като умира, на престола се възкачва синът му Хенри III, който обаче потвърждава Магна Харта, а след него и Едуард I, както и Едуард II.
През 15 и 16 век, Хартата била на практика забравена, но по време на Английската буржоазна революция, изиграва изключителна роля – опозицията я използва, за да обясни, че кралят не е над закона и трябва и може да бъде контролиран.
Първата Магна Харта, която е подписана през 1215 година, не е съхранена, но се пазят няколко копия във Великобритания. Всъщност Великата харта на свободите дава начало на приетия през 1689 година Закон за правата (Bill of rights), в който се твърди, че монархът може да управлява само, ако има съгласието на Парламента. Този закон е приет по времето на Славната революция (1688 г.).
