Посланието на Киприяновата молитва.
Земният път на Св. Киприян е бил изпълнен с много обрати: от ревностен магьосник, той се променил и посветил живота си на Бога. Заниманията му с магии, от времето на неговото служене на езическите богове, били категорично отречени и отхвърлени. Така Киприян обучавал и хората, като ги убеждавал да не пристъпват към тях, когато се чувстват угнетени, а да молят Бог да сбъдне онова, за което копнее сърцето им.
В своите боговъзвеличаващи молитви, той изпитва ясно разкаяние за грешния си път на чародей: „...Защото и аз, Господи, задържах облаците и те не пускаха дъжд, връзвах земята и тя не даваше плод, лозите не се разлистваха, стадата не даваха мляко, правех мъжете да не се събират с жените си и те да не стават майки, братя да се не виждат и семейства да се разделят, правех зимата лято и лятото - зима.”
Киприян призовава Бог да разпръсне всяко зло, което е намислено на някого, защото познава добре тъмната му природа и различните му ритуални проявления в магии.
Той продължава молитвата с думите: „Ако магията е сложена в праг или в кожа, или в желязо, или под камък, или под земя, или под дърво, да се разпръсне като дим, или ако е написана с мастило или кръв човешка или кръв на добитък, или на риба, или с каквото и да е направена, нека се разпръсне от Твоите раби. И ако магията е вързана с много възли или в кости прекарана, или в гроб през иглени уши, или в бунар хвърлена, или с каквото и друго да е направена, нека се освободят Божиите раби от всякакво зло действие на нечестивия дух, така щото с дръзновение да казват: "Господ е мой защитник, няма да се уплаша от никакво зло."
Тази молитва, както и всички други от Св. Киприян, помагат да се спре всяко магическо въздействие от зложелател и закрилят истински вярващия от уроки, зли очи, несправедливо оклеветяване- лоши езици. Предпазва от болести, с неясен характер и за прогонване на демони или за предпазване от скитащите духове на починали. Молитвата помага, когато имате раздори в семейството и безпричинно промяна на емоционалното поведение на близките си, вследствие на магия. Тя се чете само от свещеник, който преди това напътства мирянина какво да направи, за да се пречисти и да измоли Божията помощ посветено и искрено.
Житие на Св. Киприян
Св. Киприян се е родил в Картаген в семейство, почитащо езическите богове. Още като много малък те се погрижила той да бъде посвещаван във всички тайни чародейски науки.
На десет годишна възраст бил изпратен в планината Олмип, където стояли безброй идоли, в които били вселени нисши бесове. Там Киприян усвоил тънкостите в правенето на магии и злодеяния- научил се да влияе на времето. На Олимп видял привидението на тъмния княз- дявола, с когото често беседвали оттогава.
На 15 години започнал да се обучава при седемте велики жреци. След това служил последователно на богинята Хера и на Артемида. Знаел вече как да призовава мъртвите от гроба и различните бесове. След 30-тата си година отишъл в Антиохия. Там се прочул като знаменит чародей, ловък магьосник и философ. Хората идвали при него с всякакви молби, а той им помагал да удовлетворят различните си страстно изказани желания с помощта на тайните си умения и призоваването на тъмните сили.
Един ден при него дошъл горделив млад мъж на име Аглаид. Той бил страстно влюбен в благочестива, повярвала в Христа, девойка на име Юстина. Аглаид помолил Киприян да събуди магически споделено чувство в нейното сърце и му обещал да го възнагради пребогато. Това обаче не се случило. Два силни бяса избягали от Юстина, щом тя призовала в молитва Христа и обсебването от похотта не успяло да се настани в нея. След това лично дяволът в образа на жена, за да не посрами своята сила, се опитал да й внуши да изпита плътско желание към Аглаид. Тя превъзмогнала със силно упование в Бог и молитва поредното изкушение.
Като видял немощта на дявола, Киприян сам се опитал да склони Юстина да приеме Аглаид. Изпратил болести и различни бесове на нея и на всички в града. Тя обаче била непреклонна и постоянно молителствала пред Бог за спасението на всички. Поразен от това, че злото се оказало непосилно пред искрената й вяра, той отхвърлил дявола и предишния си начин на живот. Поискал прошка, кръстил се и станал епископ, а Юстина- дяконеса.
Двамата проповядвали свободно сред множество хора Христовото учение, за което били издадени, че не славели езическите богове. Управителят, на име Клавдий, заповядал Киприан и Юстина да бъдат посечен с меч. Така те се предали в Божиите ръце и починали мъченически. Тленните им останки и тези на още един повярвал в Бога- Теоктист /след като видял мъките на Киприан и Юстина/, били предадени на Руфина, която била родственица на императора. Тя погребала с почест и вяра в сърцето телата на тримата мъченици.
