Сеизмични зони по света

разрушен от земетресение град

На много места по света има сериозна опасност от земетресения. Представете си какво става, ако огънете пластмасова линия прекалено силно – тя просто ще се счупи, но половинките й ще се изправят.

Скалните образувания в земната кора се огъват под действието на натиск, разчупват се и отново се изправят. Когато се получи такова разчупване, се отделя енергия във вид на сеизмични вълни, която кара земята да се тресе. В този момент ние усещаме земетресението.

Днес има чувствителни сеизмографи, които усещат сеизмичните промени, преди да ги е усетил човекът. Сеизмичните зони са разпределени доста неравномерно по света. В средата на океаните сеизмичните събития се концентрират покрай много тесни ивици, които съвпадат с местоположението на средно-океанските хребети. Встрани от тези зони голяма част от дъното на световния океан не е сеизмична.

Най-важните от средно-океанските хребети са Средно-Атлантическият, Централно-Индийският, и Източно-Тихоокеанският. Източно-тихоокеанският започва от Калифорнийски залив и се разделя на две при остров Пасха, като едната част отива на югозапад, а другата – към континенталната част на [Чили.

Най-силните земетресения се регистрират и в структурите, наречени островни дъги. Основни островни дъги са полуостров Камчатка, Курилски острови, Япония, Мариански острови, Соломонови острови, островите Фиджи, Филипински острови, както и Антилски острови. Подобни дъги има и покрай крайбрежието на Централна и Южна Америка.

Унищожение на света

В южната част на Европа, Хималаите и югоизточна Азия земетресения не се случват чак толкова често. Зоните на почти нулева сеизмичност са представени от континентални щитове – такива са Канадският щит в източната част на Северна Америка, Бразилският щит в Южна Америка, а също така и в източната част на Австралия, Централна Европа и Южна Африка.

Най-големите земетресения са станали през 1964 година на крайбрежието на Аляска и през 1960 година на Чилийското крайбрежие – и двете са били над 8, 9 по скалата на Рихтер.

Една от сеизмичните зони е Тихоокеанският сеизмичен пояс – той е разположен покрай източното крайбрежие на Азия, на север и изток от Австралия, и покрай западното крайбрежие на Америка. Тук се случват над 60 процента от земетресенията по света. Токио се намира в този пояс.

А на около сто километра на северозапад от Токио под Евразийската тектонична плоча, на върха на която е построен градът, се събират други две плочи – Тихоокеанската плоча и плочата на Филипините. През следващите петдесет години сеизмолозите предричат гигантско земетресение в Токио.

Мексико се намира в зоната на Тихоокеанския сеизмичен пояс. Постоянният натиск и налягане, които се образуват от търкащите се една в друга тектонични плочи в този район, е причина за голямото количество земетресения.

На четиридесет километра от Ню Йорк се пресичат два геологични разлома, което засилва вероятността от земетресение с магнитуд до 7 бала.

През 1962 година в Индия е построен бент Койна за снабдяване на Бомбай с вода. Във водохранилището налягането на водата върху земята е довело до напрежение на пластовете и през декември 1967 година земята е била разтърсена от мощно земетресение, при което стотици души загинали, а хиляди били осакатени.

В Китай също има голяма опасност от земетресения, при което те са доста силни. По време на Съчуанското земетресение през 2008 година са загинали почти седемдесет хиляди човека.

Виж повече

Рейтинг

3.7
Общо 6 гласували
5 1
4 3
3 1
2 1
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари