Стотици еврейски печати и отпечатъци са били открити през последния век в оторизирани археологически разкопки или от нелегални златотърсачи. Втвърденият глинен печат на евреите се нарича "bullae" (sg., bulla). Забележително е, че тези печати са имали способността да оцелеят и да се запазят във влажната земя.
В библейски Израел, папирусът е основната форма на писмен материал. Всеки документ е бил сгъван, вързан с връв, като самия възел бива запечатан с глина. След това горната повърхност на глинената бучка се скрепява с печат от пръстена на собственика на документа или писаря. Тези документи са били съхранявани в архивите на храма или двореца, със цял печат за гарантиране валидността на документа.
Причината глиненият печат да оцелее при голям пожар, който унищожава сградата и архивите е, че загряването на глината я прави на практика неразрушима.
През 1970 г. печат, съдържащ името на писаря на Джеремая се появява на пазара на антики и е закупен от колекционера, д-р Р. Хект. Той разрешава на израелския археолог Нахман Авигад да направи публикация за въпросния печат, за който се смята, че е от „изгорялата къща", открита при разкопки от Игал Сило.
Този печат се съхранява в Израелския музей. Размерите му са от 17 до 16 мм и е подпечатан с овален печат с размери от 13 до 11 мм. Единична линия е прокарана по обиколката на самия печат, а кръгът е разделен от две хоризонтални линии на три части.
Този печат без съмнение е печатът на Барух бен Нирия, писарят, който е правил записите, диктувани от пророка Йеремая. Гигантската фигура на Джеремая и неговия верен служител Барух са живяли в най-критичното време, предхождащо падението на Юда..
