Това са били изключително умни и креативни хора, които благодарение на работата си, желанието си за развитие и будната си мисъл са успели да съществуват толкова време.
Инките са оставили няколко наистина големи изобретения след себе си – те са смятали чрез кипу, използвали са юпана, извършвали са мозъчни операции, повечето от които без усложнения, измислили са дори начин за напояване на земеделските култури.
Създали са си своя писменост. За изписване на числа са използвали своя собствена система, която се нарича кипу. Тя се е използвала от счетоводителите на империята. Всяка цифра е изобразявана чрез възел и в зависимост от позицията си възелчетата означават десетици, стотици, хиляди и т.н. А всяко от въженцата е прикрепено към едно по-голямо въже.
По-сложните сметки, инките правели без никакъв проблем със сметачна дъска, която се нарича юпана. Бройната система, която са използвали е десетична.
Друго изключително важно откритие е трепанацията. Инките са можели да правят операции на мозъка, при това успешни. Това е хирургическа манипулация, която е много рискована и трудна дори в наше време.
Инките са отглеждали царевица, картофи, фасул и изобщо всякакви зеленчуци. За да виреят тези растения по склоновете на Андите, инките са измислили начин за терасиране – помагали са си с дървени сечива, а самата почва са наторявали с птичи тор.
Империята на инките е била внушителна и изключителна и заради мрежата от пътища, която са си изработили – над 27 000 км. Имало е и поставени пощенски станции за вестоносците, които са „носили” съобщенията навсякъде.
Изключително находчиви, инките са имали умения не само в напояването на земеделските си култури и в мозъчната хирургия. Те са били много добри строители и инженери, чиито постижения на архитектурата будят възхищение и респект и днес, защото годините не са успели да заличат величественото им присъствие.
