При изкопи за гараж на Музея на изкуствата на Лос Анджелис откриха “хранилище” на растения и животни отпреди 40 000 г.
В смолистите ями Ла Брея в Лос Анджелис бе открито огромно “гробище” с множество останки на растения и животни от Ледниковата епоха, съобщава The Los Angeles Times. Откритието било направено при изкопи за подземен гараж през 2006 г., но окончателното разкриване и описването на останките отнело повече от 2 години Смолистите (асфалтови) ями в Ла Брея, открити в началото на миналия век, са най-голямото известно “хранилище” на фосили от плеистоцена в света.
Сред откритите останки са почти изцяло запазен скелет на мамут, череп на американски лъв, останките на саблезъби тигри, праисторически мечи вълци (dire wolves; Canis dirus), бизон, коне, огромните земни ленивци (ground sloths) и други бозайници. Учените били въодушевени най-много обаче от непокътнатите фосили на по-малки организми – костенурки, охлюви, молюски и миди, стоножки, риби, гризачи от рода на катериците, както и стволове и листа на праисторически дъб. Възрастта им е между 10 000 и 40 000 години.
Може би най-ценната находка от гробището е скелета на мамута Зед. Палеонтолозите успели да съберат 80% от костите, както и бивните на огромния бозайник. Множеството счупвания по някои от тях показват, че животът му е бил изключително драматичен и на няколко пъти е бил тежко раняван, посочва Associated Press.
Смолистите ями Ла Брея са група езера, изпълнени с битум (природен асфалт). От тях в продължение на хилядолетия на повърхността са изплували течни въглеводороди, в които са затъвали и загивали множество древни животни. От 1906 г., когато са започнали палеонтологичните изследвания в района, от ямите са извлечени около 1 млн. различни фосили.
Принципно строителството в района на защитения обект било забранено, но градските власти направили единствено изключение за новата сграда на Музея на изкуствата на Лос Анджелис. Почти веднага след началото на изкопните работи, работниците се натъкнали на вкаменелости и други останки. Извличането на костите по стандартната технология би отнело дълги месеци или години, но тъй като ръководството на Музея на изкуствата бързало, палеонтолозите били принудени да извадят пласта с находките възможно най-бързо.
Около границите на “гробището, в това число и отдолу, били прокопани специални траншеи, които учените запълнили с плътен “опаковъчен” материал, за да се изолира ценния земен пласт. За да не се разместят слоевете на самото “погребение”, изследователите сглобили дървен каркас (усилена рамка), който да ги поддържа. Получените “кутии” със земя били пренесени до Природонаучния музей “Пейдж” (George C. Page Museum), където палеонтолозите започнали проучването им в спокойна обстановка.
Те уточняват, че засега гробището е проучено само частично, като се очаква откритите в него богатства да увеличат колекцията на музея “Пейдж” най-малко 2 пъти.
