Някои смятат, че в Тихия океан някога е имало островна държава с име МУ – един истински рай на Земята. Може би там се е намирала градината Едем, за която се разказва в Библията. В съчиненията на Платон се споменава за потъналия континент Атлантида, обвит в легенди и митове. Но изглежда той не е единственият, потънал по загадъчен начин. Много по-рано такава съдба е имала и островната държава МУ.
През 1926 година англичанинът Джеймс Чърчуърд, живял дълго време в Индия, издал книгата “Изчезналият континент”. “Градината Едем не се е намирала в Азия, а на потънал континент в Тихия океан. Митът за седемте дни и седемте нощи не произлиза от земите на река Нил или долината на река Ефрат, а от потъналия във водата МУ – люлката на човечеството”.
По-нататък Чърчуърд пише, че открил множество текстове, от които може да се заключи, че преди 50 хиляди години тази изключителна страна с нейните около 64 милиона жители е създала цивилизация, изпреварила съвременната ни култура в много отношения.
Ексцентричният Чърчуърд всъщност не бил първият разпространител на легендата за Му. През 1864 година френският учен Абе Чарлз Етиен Бразьо де Борбург случайно попаднал на изследване за културата на маите, както и на една рядка книга. Той твърди, че в нея става дума за страна, разрушена от изригнал вулкан, а след това залята от океана. По онова време съобщението на Бразьо предизвикало голям интерес. Днес е известно, че преводът му е фалшифициран текст.
Изследването, което той открил в архивите на Мадрид, било написано от испанския свещеник Диего де Ланда (около 1560 година), проявил голям интерес към културата на маите. Той изследвал тяхната сложна писменост и съставил азбука, показана в книгата му “История на Юкатан”. С помощта на този текст и окрилян от фантазията си, Бразьо “превел” половината от “Тро Кортезианус”, съхранявана в Мадрид.
От 750-те знака на маите до днес са разчетени само означенията за числата, данните за времето и имената на божествата и владетелите. В ръкописите на маите, в превод на Бразьо, много често се появявали два знака, наподобяващи “М” и “У” (азбуката на маите, съставена от Диего де Ланда). Той просто ги съединява и по този начин дава името на потъналия континент – Му.
Следващата глава от историята на МУ написва един сънародник на Бразьо, известният лекар и археолог Аугустус льо Плонжон. Той е откривателят на руините на маите върху полуостров Юкатан, където живял дълги години със съпругата си Алис. Дори направил собствен “превод” на Коденс Троано, опирайки се върху текста на Бразьо и на собствено тълкуване на стенните изображения от руините на град Чичен Итца.
