Тамрин, заможен търговец от Абесиния (старо име на Етиопия), който работел за Македа, отпътувал за Йерусалим. Той следвал мълвата, че Соломон използва за строежа на храма благородни материали като дърво, скъпоценни камъни и злато. Темрин разполагал с такива материали и искал да сключи сделка с царя. Това била една благоприятна постъпка за търговеца, той останал удивен от богатството, мъдростта, от спокойствието и справедливата ръка с които управлявал Соломон, от неговото достойнство и приятелско отношение.
След като се завърнал в Етиопия, Темрин обстойно описал преживяното и чутото на своята царица. Македа не намерила думи за това, което разказал поданика й, тя искала лично да отиде при Соломон. Това, което можело да я разколебае било дългото и тежко пътуване, но след известно време желанието да го осъществи станало толкова голямо, че тя не можела вече да му се противопоставя. Тя знаела, че мъдростта е по-скъпоценна от всичкото сребро и злато на земята, и искала да се учи на нея от мъдрия владетел. 797 камили и безброй мулета и магарета били впрегнати. Царицата започнала дългото си пътуване, което до края завършила без прекъсване.
При пристигането си в Йерусалим нейните придружители поднесли на царя много скъпоценни подаръци, а той показал уважението си към царицата като я настанил в близост до него в двореца си. Всеки ден Соломон пращал обилна гощавка за цялата свита на гостенката си. Македа останала очарована от неговата щедрост. Веднъж й се отдала възможност да посети строежа на новия божи храм, и да наблюдава отблизо владетеля. Била впечатлена колко умело той давал наставления на работниците. Тя наблюдавала ловкостта с която използвал езика и царския си авторитет, мъдростта на неговите думи и безкористността на действията му.
Македа поискала да му служи лично, за да е в близост до него и да черпи от мъдростта му. Соломон отвърнал, че етиопката също би могла да говори мъдро и че самия той е само васал на Бога на Израел, който е източника на неговите слова.
На мястото на строежа царят спрял един изпотен работник и попитал царицата, с какво той е по-добър от този обикновен човек. Не са ли те просто двама мъже, чиито животи незнайно кога ще свършат? Стоителния работник би могъл да ръководи работата по-добре дори от самия него, господаря. Съществуването на човека е един сладък дар, но той живее в една смрадлива поквареност и ужасяващи грехове. Господ обаче ще благослови мъдрите, състрадателни и богобоязливи хора.
Македа много се впечатлила от тези думи и попитала кой бог трябва да почита. В нейната родина съществували толкова много богове, а тя чула, че в Израел има само един, който тя не познава. Този Бог се свързвал с хората директно, чрез тъй наречения табернакул. Соломон отговорил, че хората трябва да почитат само един бог - създателя на всичко и всички, Господаря на вселената, този който управлява живота и смъртта. Дарохранителницата позволявала диалог с Бога и чрез нея Той предавал на народа божите си заповеди.
Впоследствие царските особи продължили редовно да се посещават и общували интензивно. След шест месеца обаче Македа пожелала да се прибере вкъщи и съобщила новината на господаря. Соломон се вгледал в себе си и се запитал дали тази прекрасна жена би желала да го дари с наследник. До този момент той имал стотици любовници от различни царства. Това обаче се струвало благоприятно на владетеля, защото наследниците му щели да управляват в чуждите страни, а той щял да има възможността да им въздейства. За сбогуване Соломон устроил пиршество в чест на царицата.
Вечерта тя седнала точно зад царя, на мястото от където най-добре можела да го наблюдава и да се учи. Останала възхитена от грижовността с която владетеля подготвил празничната стая. Хитрият цар подготвил месото добре подсолено и подбрал ястията така, че гостенката му да ожаднее. След като двамата привършили с яденето и останали сами в стаята, Соломон я попитал дали не би останала за вечерта в неговите покои. Тя му отговорила, че той трябва да се закълне в своя Бог, че няма да предприеме нищо против волята й. Тя още била девица, и нямала желание да се върне потънала в скръб, грижи и тревоги в родината си, където можело да управлява само ако е неопетнена от мъжка ръка.
Соломон се съгласил, но въпреки това я накарал да обещае, че няма да вземе нищо от неговия дом в свое притежание. Царицата не видяла проблем в това, защото самия той и направил много богати подаръци, но не можела да разбере дали царя не иска да се подиграе с нея. След като и двете страни дали клетва пред бога, отишли да спят - всеки легнал на неговата страна на стаята – в отделно легло. Царят обаче не заспал, а останал да наблюдава Македа, която скоро се събудила, измъчвана от силна жажда. Станала тихо и отишла към един съд с вода, който един от прислужниците бил оставил по средата на стаята. Преди да поеме първата глътка, царят я попитал защо иска да наруши клетвата, която и забранявала да взима каквото и да било от дома му. Македа не можела да разбере, та това било само вода, но тогава той и обяснил, че на земята няма по-ценна течност от нея.
Като се замислила, отново открила истината в думите на царя, а след това го попитала дали й разрешава да отпие. От нейна страна тя освободила Соломон от обета за въздържание, а той и разрешил да утоли жаждата си. След това те легнали заедно. След като се любили царят заспал и имал много напрегнат сън. Сънувал ярко слънце, което огрявало със своето великолепие Израел.
След като постояло така известно време, изведнъж се обърнало и се насочило към Етиопия, където засияло с най-ярките си лъчи за всички времена. Соломон изчакал малко, за да види дали слънцето ще се завърне, тогава небесното тяло отново се появило и засветило дори още по-силно и от преди. Хората от Израел се държали жестоко с него и го мразели. Невъзможно било да съществува мир между тях и слънцето. Хората искали да го загасят, да унищожат светлината му. Така слънцето отишло да свети над земята на Етиопия, Бог изоставил Израел. Царят се събудил, заслепен от лъч светлина и от това спомените от съня веднага нахлули в съзнанието му.
На сутринта царицата отново съобщила, че иска да се върне в родината си и получила от Соломон скъпи подараци, които напълнили 6000 коли. След това той й дал един пръстен от кутрето си, който да й напомня за него. В случай, че й се роди син от него, той трябвало да се завърне при баща си с този пръстен като отличителен знак.
