Много от нас вече са чели или слушали за мъдрия цар Соломон. Той управлявал Йерусалим и бил първия владетел, който разрешил издигането на храм в града. Не по-малко позната е и Савската царица Македа, чиито богатства се изследват и до ден днешен.
Преди близо 1000 г. пр. Хр. племето на семитите от Сава прекосило Червено море, поробило хамитските народи и се разположило на техните земи по брега на онази област, превърнала се по-късно в Етиопско царство.
Корените на Сава лежат в териториите по югозападната част на Aрабския полуостров (днешна република Йемен), по сведения от различни източници възникнала около 1100 години пр. Хр. В началото Сава е управлявана от свещеници, а едва към края на V в. пр. Хр. съдбата на народа е поверена в царски ръце. Царицата на Сава има различни имена. Според ислямското предание тя се казва Билкис, а в етиопските източници е позната под името Македа.
Соломон, цар на Израел и Юдея, е втория син на Батшеба (Batseba) и Давид I. Израелските царе били известни с това, че често се влюбвали и то в най-различни екзотични жени. Така бащата на Соломон ненадейно срещнал в една къпалня Батшеба, жена с възхитителна красота. Определено връзката им не се е осъществила лесно, тъй като жената била омъжена за един от войниците на Давид I, на име Юрия.
Царят преспал с Батшеба и тя забременяла, а той искал да потули случилото се и се опитал да направи така, че Юрия да е по-често в брачното ложе при своята жена. Но той се възпротивил, тъй като не му се нравeла идеята да стои вкъщи при жена си, докато неговите другари воюват.В отговор на това Давид I решил да погуби войника като го пратил на бой, където в една битка юнакът намерил смъртта си. След това, когато Батшеба вече била “свободна”, царят я взел за своя жена.
Първият им, извънбрачно заченат, син Absalom загинал по време на едно въстание, а на трона се качил Соломон, вторият им син, плод на вече узаконената царска връзка. Той управлявал от 961 - 922 г пр. Хр. По време на неговото управление царството достигнало най-голям мащаб. То се простирало от Euphrat до Philisterland и границата с Египет.
Нарастването на империята по това време се дължало преди всичко на силно развиващата се външна търговия. Соломонзапочнал строеж на свещен храм в Йерусалим и бил безкрайно уважаван от хората заради своята мъдрост. На него са посветени някои от древните писания от Стария завет: Мъдростите на Соломон и Песен на песните. След смъртта му царството не успява да удържи на нападенията на северните племена и се разпада.
