Вълшебната лампа на Аладин може би не е точно художествена измислица. От древни времена са съществували вълшебни лампи, но в тях просто не е имало джинове.
Когато са разграбвани първите открити гробници на фараони в Египет, се носели слухове за лампи, които не загасвали. Те горели от момента на погребване на фараона.
Загасили ги тълпите вандали, въоръжени с кирки и чували за събиране на съкровищата. Имало прекалено много такива слухове, затова екип археолози се заел да изследва това.
Оказало се, че почти всички средновековни и антични мислители са писали и говорили за вълшебните лампи. Древни майстори са можели да изработват лампи, които горели хилядолетия без смяна на горивото и фитила.
Такава лампа била открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение – без достъп на кислород – в продължение на 1600 години.
Тит Ливий е писал, че са открити много такива лампи в подземните пещери на древен Мемфис. В храма на Минерва в Атина е имало златна лампа, която е горяла няколко години, без да изгасне.
Плутарх твърди, че виждял лампа в храма на Юпитер, която горяла в продължение на десетки години, въпреки че стояла под открито небе, но вятърът не можел да я изгаси.
За пръв път такива лампи са правени в древен Египет. Древните египтяни били убедени, че астралната душа на мумията се намира около нея в продължение на три хиляди години.
Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса само от покойника. Древните египтяни се надявали, че вечно запалената лампа, символ на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно затова в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.
