Хората, които обитават отдалечени от екватора места, са придобили по-голям мозък и по-големи очи, за да компенсират липсата на достатъчно количество светлина по време на дългите зими.
По-големият мозък не прави човека по-умен. Голямата площ за обработване на видимата информация дава възможност за появата на допълнителни мощности.
Има тясна връзка между размера на очната кухина и географската широчина, на която живее човек. Специалисти изследвали черепи на скандинавци, австралийци, микронезийци, северноамериканци и европейци.
Най-големият мозък принадлежал на жител на Скандинавия, а най-малкият бил на жител на Микронезия. Както количеството светлина, която пада на планетата, така и дължината на деня по време на зимата, става все по-къса с отдалечаването от екватора.
С намаляването на количеството светлина очните кухини на хората стават по-големи, което предполага и увеличаване на размера на очите. Мозъкът им става по-голям.
Хората, които живеят далече от екватора, имат нужда от по-голям мозък и по-големи очи, за да имат по-добра възможност за видимост в района, който обитават.
Човек има същите еволюционни тенденции, които са изминали птиците с големи очи, коио пеят преди изгрев слънце. Птиците, които ловуват през нощта, например совите, имат огромни очи.
Хората са започнали сравнително неотдавна да живеят във високите части на Европа и Азия – преди няколко десетки хиляди години. Но те са адаптирали визуалната си система към облачното небе и дългите зими.
Специалистите смятат също така, че големите очни кухини са били необходими за тази част от човечеството, за да натрупват мазнини, които да защитят очните ябълки от студовете.
