Древните гърци се прекланяли пред съвършеното тяло, те го издигали в култ и математически изчислили идеалните му пропорции. За първи път това направил през пети век преди новата ера древногръцкият скулптор Поликлет.
Според неговите критерии едно тяло можело да се смята за идеално, ако главата представлява една седма от общия ръст, китката на ръката – една десета, а стъпалото – една шеста.
Според него центърът на тялото трябвало да е на нивото на пъпа. Според съвременните антрополози разделянето на тялото от точката на пъпа е определящ показател за съответствие на принципа на златното сечение – цялото се съотнася към по-голямата си част, както по-голямата част към по-малката.
По онова време всички статуи, посветени на богинята на красотата и любовта Афродита съответствали на тези критерии на съвършеното и красиво тяло.
Хората се възхищават от възвишената строга красота на прочутата Венера Милоска, както и на Афродита на Праксител, а също така и на Венера, сътворена от Калипиг.
Те обаче изобщо не съответстват на съвременните модели за красота и не би имало водещ моделиер, който да ги качи на подиума, за да представят моделите му.
Днес би се сметнало, че древногръцката красавица има прекалено едри кости, а формите й са доста заоблени и при това меки. Талията на Венера е доста широка, а гърдите й са малки.
Дупето й е плоско, а краката й не са особено дълги. Параметрите на Венера, сътворена от Праксител, изобщо не са като на модел – при ръст 164 сантиметра, мерките й са 86 – 69 – 93.
Древните се покланяли пред свои идеали за красота. Праксител, известен като първият скулптор, който работел с гол модел, избрал за статуята на Афродита хетерата Фрина.
Скулпторът бил обвинен в богохулство. По време на съдебния процес той призовал Фрина като свидетел и свалил дрехите й пред съдиите.
Когато видели красавицата гола, съдиите преценили, че в такова съвършено тяло не може да се крие порок и оправдали и двамата.
