В литературна творба, много по-древна от Библията, има откъс, където се описва световният потоп. Впечатляващото е, че в творбата присъстват същите подробности, както в първата книга на Моисей.
Всъщност от сведенията на археолозите и геолозите можем да съдим, че в Южна Месопотамия някога имало катастрофално надводнение, което било отразено в литературните исторически паметници на целия Близък Изток. Сведения за бедствието съществуват най-вече във вавилонската литература и по-конкретно в „Епоса на Гилгамеш“.
В тази творба Утанапищим, вавилонският Ной, посъветван от бог Еа, си направил кораб на седем ката, в който настанил цялото си семейство и взел „животни от всеки животински вид“. Започнал много силен проливен дъжд, морето придошло и преляло и настанал такъв страшен потоп, че дори боговете „се свивали като кучета в небесата“. Когато след седем дни водите поспаднали, Утанапищим „изпратил навън гълъбицата, но тя не се върнала, понеже нямало къде да кацне и да си почине“, същото направил с лястовичката и най-накрая „изпратил гарвана, като го пуснал да лети. Излетял гарванът и забелязал, че водата спада. Оглеждал се гарванът наоколо, летял и гракал, но назад не се върнал“. Потопът свършил и всяко живо същество, което на било в кораба на Утанапищим, загинало.
Откриването на това съвпадение се случва в края на XIX век. Събитието потресло християнския свят. То разколебало вярата в „божествения произход на Библията“. Ясно било, че не Господ го е съобщил на библейските автори, а че те са го заели от вавилонците. Откривателят на този факт бил Джордж Смит (1840 – 1876 г.), бивш гравьор в печатница за банкноти, които през свободното време изучавал писменостите и езиците на древна Месопитамия.
През есента на 1872 г. той разчел историята за „световния потоп“ на една от плочките, намерени в древна вавилонска библиотека.
Но това не било всичко. През 1914 г. асирологът Арно Пибъл открил във Филаделфския музей парче от друга плочка и щом я превел установил, че нейният текст е много по-древен образец на библейската история за „световния потоп“ . Това била шумерска плочка, може би с десетина-петнадесет века по-стара от плочките, намерени край Вавилон.
