Древноегипетската магия се родила далеч преди възникването на египетското царство и се използвала в две разновидности: за благото на живите и мъртвите, и като средство за нанасяне на вреда.
Египтяните вярвали, че богинята Изида им е подарила магическите знания, за да предпазва живите от болести, от удари на съдбата и нощни кошмари, а на мъртвите да осигури безопасно пребиваване в отвъдното.
Погребалните ритуали били копие на ритуала, извършен от боговете Анубис, Гор и други над трупа на бог Озирис. Разчлененото му тяло и осакатените му останки били подложени на божествена мистерия, чрез която трупът се привърнал в мумия. Тя оживяла и започнала нов живот.
Египетската магия се основавала на вярата, че човекът е способен да въздейства върху свещени предмети с помощта на свърхестествени сили. Използвали се заклинания за омилостивяване на божества и духове. Свещените предмети били амулетите.
Те защитавали тялото на живия или починалия човек от гибелни въздействия на видими и невидими врагове. При поставянето на амулета върху покойника се произнасяли заклинания от специално обучен жрец. Магическите слова или "думите на властта" се изобразявали и върху амулета и така му придавала двойна сила.
Египтяните отдавали голяма значение на силата на думите. Според митологията им бог Ра сътворил света със своето слово. Голяма сила притежавало и личното име - който знаел името на някой, притежавал и способността да му въздейства. Увековечавайки името на човек в надпис, се увековечавал и животът му.
Амулетите се различавали по форма и материал. Всеки накит, на който било написано име на бог или изобразен ликът му, се превръщал в защитен амулет. В него силата оставала докато материалът не се разрушавал или изображението не се изтриело. Най-почитаните амулети били с формата на сърце, стълба, възглавница, Окото на бог Хор, змийска глава, жаба, скарабей, пише сп. "НЛО".
