В днешния забързан век на високите технологии и супермашини, които оперират почти без да оставят белег, замисляли ли сме се как са лекували в древността да кажем... кариесите.
Оказва се, че и в дълбока древност е имало зъболекари, които са пилели разядените зъби с "модерна" за онова време техника. Древните са използвали каменни борчета още преди 8000 - 9000 години, твърдят американски изследователи.
Най-ранните доказателства за стоматологична дейност експертите открили в обект на територията на днешен Пакистан. Археологическите находки подсказват, че високоразвита група хора е живяла в район в Белуджистан преди около 9000 години. Те се занимавали със земеделие и животновъдство и изработвали фини украшения от раковини, аметист и тюркоаз.
За зъболекарските им умения учените заподозряли едва когато открили идеално оформени дупчици в два кътни зъба от останките на различни мъже.
Експертите изследвали дупките с електронен микроскоп и стигнал до извода, че не става въпрос нито за зъбна украса (дупките едва ли са се набивали в очи), нито за погребален ритуал, защото горната част на една от дупките в зъба е била заоблена вследствие дъвкане, което сочи, че е била налице, когато човекът е бил жив.
Фактът, че кътниците били все още в челюстта на мъжете пък показва, че зъбите не са били пробити, за да се изработят от тях огърлици. Изследването на дупките в кътниците навежда учените на извода, че те са били направени с бормашина с миниатюрни каменни борчета.
Диаметърът на дупките в зъбите бил абсолютно същият като на дупките, пробити в мънистата от бижутата на праисторическите жители. Учените смятат също, че почистените зъби са били запълнени с пломби от растително или друго вещество, което отдавна е изчезнало.
