Легенди за карамфила

Легенди за карамфила
Снимка: BarBus/pixabay.com

Едно дъхаво цвете е с нас при различни поводи в ежедневието ни и толкова сме свикнали с неговото присъствие, че го приемаме като неизменна част от празнични събития или тъжни поводи. Това е карамфилът. Дължим му малко повече внимание, с което да разкажем за пътя, който това кичесто цвете е извървяло, за да стигне до постоянен спътник на хората в радост и тъга.

Още в древни времена гръцката митология е създала легендарния образ на карамфила. Според мита цветето, което наричали още цвете на Зевс, е произлязло от трагична случка. Богинята Артемида, завръщайки се от несполучлив лов, заради което била силно разгневена, срещнала млад овчар, свирещ весела мелодия на флейтата си. Гневната богиня несправедливо го обвинила, че е подплашил дивеча с музиката си и въпреки оправданията и молбите на овчаря, го ослепила.

След като божественият гняв утихнал, Артемида съжалила за невъздържаната си постъпка и посяла извадените очи на младия човек в земята. Оттам изникнали два червени карамфила, в памет на невинно пролятата му кръв.

Тази трагична легенда сякаш отворила вратата на немалко други легендарни трагедии, в които по някакъв начин присъства и карамфилът.

Идването му в Европа става през ХІІ век и се отнася към времето на свети Луи ІХ около 1270 година. Донесено е от французите при последния кръстоносен поход, в който предприели дълга обсада на Тунис. Тогава избухнала силна чумна епидемия, отнела живота на много хора.

Свети Луи бил убеден, че има природата е създала естествена противоотрова срещу тази напаст и решил да я открие. Вниманието му привлякло красиво дъхаво цвете. Той бил убеден, че това е природното чудо, с което животът протяга ръка на хората за изцеление. По негова заповед били набрани много карамфили и от тях била приготвена отвара, която имала спасителния ефект, очакван от светеца. Епидемията утихнала, но самия Луи починал от чумата.

Карамфили

След това карамфилът станало символ на много френски монарси. Такъв е Луи ІІ дьо Бурбон и карамфилът е не само негово цвете, но и на цялата Бурбонска династия.

По време на Френската революция с него се закичвали всички благородници на път към ешафода. Те искали да покажат с този жест, че умират за краля.

И ако у нас жените закичвали мъжете, тръгнали за фронта, със здравец, във Франция цветето, с което им пожелавали щастливо завръщане, е карамфил.

В Белгия го смятали за цвете на бедняка и символ на домашното огнище.

В Англия и Германия карамфилът е символ на любов и чистота, а представата е дошла от народните легенди.

Много световно известни творци са обърнали внимание на карамфила в своите творби - Шекспир, Гьоте, Леонардо да Винчи, Рафаело, Рембранд, Рубенс, Гоя и други. Всичко това говори за устойчивото място, което карамфилът е заел в съзнанието на човека.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати