Берлинският конгрес е проведен от 13-ти юни до 13-ти юли 1878 г. по инициатива на Великобритания и Австро-Унгария. Недоволни от укрепването на руските позиции на Балканите и от условията на Санстефанския мирен договор от 3-ти март 1878 г между Русия и Турция, те искат обсъждане на резултатите от Руско-турската война.
В конгреса вземат участие: Русия, Турция, Англия, Австро-Унгария, Германия, Франция и Италия. Представители на балканските държави са поканени, но не им е позволено да участват в работата на конгреса.
Великобритания, Австро-Унгария и Турция се стремят да премахнат резултатите от победата на Русия във войната, да засилят влиянието на западноевропейските страни в Близкия изток, да отслабят създадените балкански държави, предимно България. Русия, изолирана на международната сцена, е принудена да се съгласи на свикването на конгреса.
Балансът на силите на Берлинския конгрес е неблагоприятен за Русия. Великобритания и Австро-Унгария оглавяват антируския блок. Предварително разработват обща линия на конгреса, сключвайки специално споразумение по този въпрос през май 1878 г.
В същото време Великобритания и Турция подписват Кипърската конвенция, според която защитата на интересите на Турция в Азия е обещана в замяна на окупацията на остров Кипър. Германия, с думи, действайки като посредник между този блок и Русия, всъщност помага на Великобритания и Австро-Унгария. Те са подкрепени и от Франция. Италия защитава своите интереси на Балканите.
Участниците в конгреса подписват Берлинския договор, който се състои от 64 члена и който променя условията на Санстефанския договор.
Договорът признава независимостта на Черна гора, Сърбия и Румъния от Турция. Но територията на Черна гора е пресечена така, че тя изпада в икономическа зависимост от Австро-Унгария. Босна и Херцеговина е окупирана от Австро-Унгария, която получава правото да построи железопътна линия по тези земи. Румъния получава делтата на Дунав и Добруджа вместо дунавския участък на Бесарабия, върнат в Русия, като една от дунавските сили, също попадна в зависимост от Австро-Унгария.
България е разделена на две части по линията на Старопланинската верига на северна (става автономно княжество) и южна (Източна Румелия, останала под турско управление при условията на административна автономия). Македония, която е част от България по силата на Санстефанския договор, също е прехвърлена на Турция.
Временният контрол над България до въвеждането на конституцията е запазен от руското командване, но присъствието на руските войски в Северна България и Източна Румелия е намалено от 2 години на 9 месеца. Турската армия е трябвало да напусне България, но тя е можела да бъде разположена на границата на Източна Румелия, което представлява заплаха за Северна България.
Берлинският конгрес потвърждава члена на Санстефанския договор за избора от населението и потвърждаването на българския княз от султана със съгласието на великите сили. Територията на България по време на изменението на Санстефанския договор е намалена три пъти. Тя губи достъп до Егейско море, важни черноморски пристанища, плодородни земи, райони с развити занаяти и земеделие.
За Русия в Закавказието остават Кара, Ардахан и Батум, обявени за свободно пристанище. Долината Алашкерт и град Баязет са върнати от Русия на Турция. Берлинският договор поддържа непроменените и непроменени разпоредби на Парижкия конгрес от 1856 г. и Лондонската конвенция за проливите от 1871 г.
Блокът на Великобритания и Австро-Унгария печели на Берлинския конгрес, който минимизира резултатите от победата на Русия над Турция и причинява големи щети на балканските страни, предимно на България.
