В днешните времена на световна пандемия хората често обръщат взор назад, за да потърсят в историческите анали сведения за други световни пандемии, случили се в по-далечни времена. Как са се отразили те на човешката популация, как са били победени?
Хронистите детайлно са описали бедите на човечеството в миналото.
Голяма световна епидемия избухва през 541 и вилнее до 545 година. Това е чумна епидемия, останала в историята с названието Юстинианова чума, защото се разразила по време на управлението на император Юстиниан. Епидемията добива чудовищни размери и погубва 100 милиона души.
Заразата тръгва от Египет и минава през Източната Римска империя. Поразяващият ефект е толкова голям, че половината европейско население губи живота си в страшната зараза. Връхната си точка черната смърт достига през 544 и 545 година.
Ужасът, преживян от жителите на Константинопол, е описан правдиво от хрониста Прокопий Кесарийски, който е един от хилядите пострадали от чумата. В чумната епидемия той губи семейството си. Умират жена му, дъщеря му, внуците и много от слугите му. Историкът разказва, че телата на починалите са изоставяни по улиците на града от страх здравите да не се заразят.
Прокопий Кесарийски пише, че в най-тежките дни в Константинопол са умирали по 10 хиляди човека на ден. Други източници дават цифрата от 5 хиляди на ден. Болестта тръгвала от крайбрежието навсякъде и после бързо пълзяла навътре. Във Византия разгарът на болестта е около 3 месеца.
Прокопий Кесарийски описва тъжна картина на града. Улиците били пусти, защото хората се бояли да излязат от домовете си. Здравите се грижели за болните си близки у дома или оплаквали вече починалите. Прокопий свидетелства, че ако жив човек излезе навън, то е за да погребе някой мъртъв.
Заразата парализирала живота на хората. Всички изоставили заниманията си, за да се опазят.
Плъзналата зараза е била щам на бубонна чума. Причинява се от бактерия с название Йерсиния пестис. Най-напред кучетата и плъховете на пристанищата я разпространяват, а после чрез храна и вода, които са заразени, минава към хората. Други начини са предаване е чрез ухапване от заразени бълхи или комари или чрез дишане на въздуха, който вече е пропит от заразата.
Върлувалата през VІ век епидемия е характерна с това, че бактерията навлизала в лимфните възли и предизвиквала възпаление. Болният започвал да халюцинира, вдигал висока температура, имал кошмари, получавал отоци по слабините, под мишниците и зад ушите.
Сам император Юстиниан, който е бил набеден от съвременниците си, че е дявол или е наказан за деянията си с чумна епидемия, се разболява, но по чудо успява да оцелее. Той нарежда войските да помагат за изнасянето на труповете. Изкопани са и общи ями, в които се заравят телата, тъй като са прекалено много.
Домашните животни също са засегнати от епидемията. Улиците се препълват от трупове на кучета и котки.
Империята запада следствие на чумата, защото икономиката разчита на селскостопанската продукция и данъците, а всичко замира и приходите са незначителни.
Гладни години са 542, а после 545 и 546 години. Населението е останало по това време съвсем малко и не можело да се справи с финансовите трудности. Императорът бил принуден да отмени някои от съществуващите закони като този, според който данъците на починали съседи да се прехвърлят към живите. Юстиниан намалява също заплатите и цените на нива преди епидемията.
В същото време отношенията на империята с персите се влошават и през 544 година армиите им се изправят една срещу друга. Византийците са победени и започват да плащат данък на победителите.
Вижте ощ:
- Чумната епидемия в България;
- Саможертвата на Еям - градът на чумата.
