От всички империи, възниквали и процъфтяващи по лицето на тази земя, кои са петте най-велики? Как изобщо е възможно да се изберат пет измежду стотиците, процъфтявали през последните пет хиляди години? Истината е, че всяка формулировка ще е субективна, защото всички империи са славни и влиятелни по собствен начин.
Има обаче някои империи, които са толкова мощни и големи и са оказали толкова голямо влияние на човешкото развитие, че заслужават да бъдат наречени най-великите, независимо от критериите.
Персийската империя
Ахеменидската персийска империя е основана от Кир Велики около 550 г. пр. н. е. Той носи титлата Цар на царете (Шаханшах). Въпреки че Персийската империя изчезва от историята с безславен край, унищожена само за няколко години от Александър Велики през 330 г. пр. н. е., тя оставя трайно наследство върху последващото развитие на световните цивилизации и бъдещите империи. Всъщност Персийската империя е ключова, защото е първата истинска империя, която определя стандарта за това какво означава понятието.
Персийската империя съществува в уникално време от историята, когато по-голямата част от цивилизования населен свят е съсредоточен в Близкия изток или близо до него. В резултат на това Персийската империя, доминираща в по-голямата част от Близкия изток, управлява по-голям процент от населението на света, отколкото която и да е друга империя в историята.
През 480 г. пр. н. е. Персийската империя има население от приблизително 49. 4 милиона души, което е 44 процента от световното население по това време. Тя е първата империя, която свързва множество световни региони – Близкия изток, Северна Африка, Централна Азия, Индия, Европа и средиземноморския свят. Именно благодарение на нея се създава концепцията за империи на места като Гърция и Индия.
Такава голяма империя може да бъде създадена само с невероятна военна мощ и наистина военните ѝ постижения са значителни, макар че често биват забравяни заради внезапната ѝ гибел от армиите на Александър. Различни персийски кампании успяват да подчинят повечето от напредналите цивилизации в света по това време, включително вавилонците, лидийците, египтяните и северозападната индуистка област Гандара, в днешен Пакистан.
Не трябва да се забравя, че независимо от преувеличението и погрешното тълкуване, персите вярват, че са постигнали целите си в Гърция и че в империята живеят повече гърци, отколкото извън нея. Персийската империя въвежда период на хармония и мир в Близкия изток в продължение на двеста години – подвиг, който рядко се повтаря дори и днес.
Наследството на Персийската империя към света по отношение на имперските идеи включва използването на мрежа от пътища, пощенска система, единен език за администрация (императорски арамейски), автономия за различни етноси и бюрокрация. Персийската религия, зороастризмът, повлиява върху развитието на ключови понятия като свободна воля и рай и ад в авраамическите религии чрез юдаизма.
Римската империя
Римската империя е идеалът за империя за западния свят. Но значението ѝ не е плод на пристрастия на Запада: Римската империя наистина е една от най-големите в историята. Римляните демонстрират страхотната способност да завладяват и задържат големи територии в продължение на стотици или дори хиляди години, ако се отчита Източната Римска империя (Византийската империя). Тези земи не са държани само с груба сила. Веднъж покорени, хората се стремят да станат римляни, което означава да участват в сложна, градска, класическа култура.
Няколко важни характеристики на съвременния свят са резултат от Римската империя. Римляните поемат и разширяват елинистическата (гръцка) култура, предавайки гръцката архитектура, философия и наука на бъдещите поколения. По-късно римската прегръдка на християнството помага да се издигне тази религия от незначителен култ към една от големите световни религии.
Римското право повлиява всички последващи правни системи на Запад, а римските институции вдъхновяват системите за управление на съвременните демокрации.
Римските легиони са доминиращи във военно отношение в продължение на векове, позволявайки на Рим да управлява почти всички останали цивилизовани народи в Средиземноморието и Близкия изток. Когато империята се срутва, това се дължи повече на продължаващата криза и гражданската война, отколкото на нашествието от германски племена. А Източната империя съществува до 1453 г. сл. н. е., давайки на политическата история на римската държава колосалните две хилядолетия.
Арабският халифат
Арабската империя, известна още като халифат, е политическа единица, основана от мюсюлманския пророк Мохамед, която обхваща по-голямата част от Арабия към момента на смъртта му през 632 г. сл. н. е. По-разумно е това да се нарича Арабска империя, а не Мюсюлманска империя, защото докато ислямът възниква и се разпространява поради тази империя, има много последващи империи, които са законно мюсюлмански или управлявани от мюсюлмани, но не са арабски.
Мохамед е наследен от четиримата правилно управлявани халифи („наследници“), които са избрани чрез консенсус и аклиматизация (макар и безспорно) до 661 г. н.е. Наследственият халифат Омейяд управлява до 750 г. сл. Хр., последван от халифата Абасид, макар че завоеванията са приключили до този момент.
Арабската империя на практика приключва около 900 г. сл. н. е., въпреки че абасидите запазват своята религиозна роля като фигури на халифи в Багдад до унищожаването на този град от монголите през 1258 г. сл. н. е.
За времето си Арабската империя е изключителна както заради военните си успехи, така и поради своето наследство. Удивително е, че един слабо организиран племенен народ в покрайнините на световната цивилизация побеждава Византийската империя и унищожава Сасанидската персийска империя, чието население и ресурсни бази надвишават тези на Арабската пустиня.
Арабските завоевания са добър пример за това как понякога идеологическата ревност може да компенсира технологични и организационни недостатъци, а арабските генерали от този период заслужават да бъдат класирани сред най-големите военни гении в света, особено третият халиф Омар, който завладява региона от Египет до Персия само за десет години. За сто години Арабската империя става няколко пъти по-голяма от Римската империя в нейния разцвет.
Поради местоположението си Арабската империя, както и Персийската империя преди нея, свързва останалите центрове на световната цивилизация в Африка, Европа, Централна Азия, Индия и Китай. В резултат на това стоките и знанията от всички тези региони успяват да се смесят, като дават мощен тласък за развитието на науката.
Крайното наследство на Арабската империя, разбира се, е религията Ислям, следвана от повече от милиард души днес.
Монголската империя
Монголската империя е друга империя, която произхожда от периферията и побеждава много по-мощни и многолюдни врагове. Това е най-голямата сухоземна империя в света, която поражда ужас във всичките си врагове. Основана от монголския военачалник Темуджин, който приема титлата Чингис хан през 1206 г. сл. н. е., Монголската империя първоначално се разраства, като откъсва части от Китай, както много предишни степни племена.
Но определящият момент за Монголската империя е, когато нейните посланици са убити от лидери на съседната империя Хорезъм, която по това време обхваща днешни Иран и Афганистан и Централна Азия.
Това се възприема като тежко оскърбление от Великия хан и последвалото монголско отмъщение напълно разрушава Централна Азия, убивайки повече от 70% от населението на този обширен регион и приключвайки неговия Златен век. В съчетание с последвалото установяване на европейски морски пътища, които заобикалят Пътя на коприната, монголските нашествия означават гибелта на Централна Азия като важен регион.
Въпреки че в целия свят има само около два милиона монголи, те завладяват по-голямата част от Близкия изток, Русия и Китай при потомците на Чингис хан. По време на своя разцвет претърпяват само няколко неуспеха, като тези с провалената им инвазия в Япония и битката при Айн Джалут през 1260 г. срещу египетските мамелюци.
Как монголите успяват да извършат тези подвизи? Въпреки малкото си население, те насочват големи и подвижни армии срещу враговете си, защото водят стадата си със себе си и могат да се самоизхранват. В епохата преди бурното развитие на транспорта никоя друга държава не може да придвижва голяма армия на дълги разстояния.
Британската империя
Британците по същество са направили съвременния свят. Британските институции за представителна демокрация вдъхновяват френските просветителски философи като Монтескьо да разработят теории за съвременното управление, които повлияват на други съвременни европейски държави.
Основните характеристики на Съединените щати – ангажимент към либерализъм, върховенство на закона, граждански права и търговия, са наследени от британците и са разпространени по целия свят. Повечето от тези характеристики се развиват органично през дългата история на Англия, вместо да са резултат от някакъв генерален план.
Тези характеристики също спомагат Британската империя да расте, да процъфтява и да държи териториите, които контролира. В своя връх в началото на 20-ти век Британската империя се простира върху почти една четвърт от света – най-голямата от всички империи в историята. Този подвиг е възможен по-скоро заради организационните подвизи на Англия и финансовите възможности, а не чрез огромна армия.
Например, британското завоевание на Индия се извършва най-вече от индийски войски на британски заплати, които избират да служат на британците поради редовните заплати и обезщетения, предлагани от тях. Лондон също демонстрира забележителна способност да води едновременно множество войни. И докато понякога губят битки, британците рядко губят войни.
