Битката при Мобей

Битката при Мобей

Битката при Мобей е кулминацията на една от най-мащабните военни кампании, водени в Античността. Тя се води в северните краища на пустинята Гоби през 119 година пр.н.е. между двама непримирими врагове, воюващи от векове – Китайската империя на династията Хан и номадската империя Хунну.

Битката, спечелена от китайската страна, е може би една от най-важните в Античността. Последиците от нея променят хода на човешката история, като оказват влияние върху развитието на цивилизацията в продължение на няколко столетия и променят картата не само на Далечния изток, но и на Централна Азия, Близкия изток и дори Европа.

Войните между Хански Китай и Хунну се водят от столетия. Причините са богатите земи на юг от пустинята Гоби, владени от китайците. През цялата древна китайска история защитата на северните граници от номадски набези е военен приоритет.

По време на династията Джоу северните васални държави като Ян, Жао и Цин прибягват до отбранителни стратегии, изграждайки удължени крепости, които служат като предшественици на Великата Китайска стена. По време на династията Цин, първият император Цин Ши Хуанг набира хиляди цивилни работници за усъвършенстване на Великата стена, за да подсили военните кампании по северната граница.

Великата китайска стена

Кулминация на конфликта настъпва с възкачването на китайския престол на династията Хан. В същото време северните племена се обединяват в могъщата империя Хунну, която поставя под своя власт огромна територия от Тихия океан до източните европейски степи.

Възползвайки се от хаоса на гражданската война в Китай при възкачването на Хан, Хунну покорява обширните плодородни земи на юг от Гоби. След като успяват да укрепят властта си, китайските императори решават да възвърнат загубеното, както и да се отърват от силния си северен съсед.

Така започват войните между Хан и Хунну. Битките между двете империи продължават повече от 70 години, като са изключително кървави и изтощителни и за двете страни. В крайна сметка се подписва нестабилен мир, в който Китай е принуден да плаща унизителен данък на северните варвари.

Мирът приключва с възкачването на китайския престол на император Ву. Той преценява, че нацията му най-накрая е достатъчно силна, за да реши проблема с Хунну. Започва да изпраща походи към южните земи на Хунну, нанасяйки опустошителни удари.

След близо десетилетия битки със съмнителен успех, той събира невиждана за онова време войска от 100 хиляди човека, предвождана от най-талантливите му пълководци, и я изпраща на север през пустинята към сърцето на Хунну. Армията се разделя на две – източна и западна.

Източната армия от 50 хиляди човека се изправя срещу огромна армия в провинция Дай, като успява да нанесе съкрушително поражение на хуните. Хунну губи повече от 70 хиляди човека. Китайците изгарят и избиват всичко по пътя си, напълно унищожавайки някои от най-видните кланове на северната империя.

Маршът на западната армия е много по-драматичен. Армията се придвижва през много по-труден терен и на по-голямо разстояние. В крайна сметка стига до решително сражение при Мобей.

Ролята на Атила в Битката при Мобей

Китайската армия е превъзхождана 4 към 1. Срещу нея се изправя цялата сила на Хунну. Битката при Мобей продължава повече от седем дни. Китайците удържат съкрушителна победа. Силите на Хунну са напълно разбити и избягват на север, като оставят в китайски ръце по-голямата част от империята си.

Така завършва кампанията, станала известна като битката Мобей и продължила 10 години – между 129 г. и 119 г. пр.н.е. Битките са опустошителни и за двете страни. Китай губи близо 80% от войските си. Финансирането им също е непосилно, като за да осигурят средства, императорите налагат тежки данъци на обикновеното население.

В следващото столетие империята потъва в цикъл на постоянни граждански войни и селски въстания. Държавата успява да стъпи отново на краката си в първите години на новата ера.

За хуните поражението се оказва фатален удар за държавата им. Те са принудени да се оттеглят в неблагоприятните северни земи – в днешен Сибир. Хановете им са разорени, добитъкът е избит от китайците. Държавата се разпада на части и скоро една по една са завладени от народите, над които до скоро Хунну властва.

Историята им обаче не свършва така. Загубили властта си, северните кланове на Хунну се обединяват и тръгват на Запад. Няколко столетия по-късно техните наследници стигат Европа. Те стават основна причина за започването на Великото преселение на народите, променило Стария свят завинаги. Техният лидер Атила покорява почти цяла Европа и поставя началото на края на Римската империя.

Южните кланове на хуните остават в историята под наименованието бели хуни или ефталити. Те мигрират на юг, създавайки мощна държава в централна Азия. Царството на Ефталитите унищожава най-могъщата държава в историята на Индия – империята Гупта, владяла преди това целия индийски субконтинент в течение на почти хилядолетие. Те също нанасят невиждани опустошения в Сасанидска Персия, което отслабва държавата и я прави лесна плячка за нахлуващите от юг араби.

Виж повече

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати