Тикал е комплекс от руини дълбоко в тропическите гори на северна Гватемала. Историците смятат, че над 3000 структури на обекта са останки от град на маите, наречен Якс Мутал, който е бил столица на едно от най-мощните кралства на древната империя. Някои от сградите в Тикал датират от четвърти век преди Христа.
Руините на маите са част от национален парк в Гватемала от 60-те години на миналия век, а през 1979 г. са обявени за обект на световното наследство на ЮНЕСКО. Музей е отворен от 1964 година.
Според историците хора са живели в Тикал още през 1000 г. пр.н.е. Археолозите са открили доказателства за селскостопанска дейност, датирани към онова време, както и останки от керамика, датиращи към 700 г. пр.н.е.
Към 300 г. пр.н.е. основното сгради град Якс Мутал вече са завършени, включително няколко големи храма в стила на пирамидите на маите.
През първи век от н.е. градът започва да процъфтява културно и политически, изпреварвайки град Ел Мирадор на север по отношение на властта и влиянието в рамките на империята на маите, която се простира на север до полуостров Юкатан в Мексико.
Археолозите са открили доказателства за погребения на знатни лидери на маите, датиращи от това време в Тикал.
Градът продължава да се разширява през следващите векове както свидетелстват археологическите разкопки. Към 900 година градът е вече в упадък, подобно на цялата империя на маите. Постоянната война, която продължава вече десетилетия, е довела империята на ръба на изчезването. В допълнение в региона бушуват суши и заболявания, които усложняват обстановката още повече.
В резултат на мощното обезлесяване, за да се освободят повече територии за земеделие, почвата се изтощава и няколко реколти не са особено добри. Това принуждава хората да се изселват в търсене на храна.
В продължение на векове Тикал не е много известен дори и сред местното население. Едва през 19 век изследователи от Европа откриват Тикал и неговите съкровища и започват да провеждат експедиции и проучвания, за да научат повече за древната му история.
По данни на History.
