В щата Габон през 1972 г. е била открита уранова мина, която е действала като естествен ядрен реактор преди цели 1 900 милиона години. Разположена е близо до екватора в западна Африка, като са били намерени общо шест зони с признаци на така наречената реакция на делене.
От останките на разпадането учените са стигнали до заключението, че реакторът е продължавал да работи в режим на бавно кипене в продължение на стотици хиляди години. Съдържанието на изотопа U-235 е по-малко от обикновеното, като се предполага че разликата в количеството се дължи на "изгарянето" на U-235, а именно процес, който се наблюдава в пещите на атомните електроцентрали.
Учените смятат, че разположението на мината в тропическа зона и близо до повърхността, където има достатъчно количество подземни води, е благоприятно за работата на естествен ядрен реактор в Габон.
Изследователите са открили общо шест зони с признаци на реакция на делене: торий по време на разпада на U-236, бисмут - по време на разпад на U-237. Именно остатъците от разпадането на актинидите свидетелстват за това, че реакторът е работил в режим на бавно кипене в продължение на няколкостотин хиляди години. По някакъв начин реакторите са успели да се саморегулират един вид, тъй като в противен случай излишната мощност е можела да доведе до кипене на вода и съответно спиране на реактора.
Учените обаче и до днес не могат да разберат как са възникнали естествените условия за ядрена верижна реакция. Някои от тях обясняват процеса по следния начин. В делтата на реката слой от пясъчник, който е богат на уранова руда, се е отложил върху силното базално поле. В резултат на тектоничната активност (което по това време е често срещано явление) това поле един вид е потънало в земята. Пясъчникът се е напукал и подземните води са започнали да проникват в пукнатините. Впоследствие слоят пясъчник се е повдигнал до предишното си ниво.
Изследователи от университета във Вашингтон в Сейнт Луис обясниха, че водата е естественият регулатор на верижната реакция. Влизайки в ядрото, тя предизвиква съответната верижна реакция, която води до изпаряване на течността, тоест спомага за намаляване на неутронния поток и спиране на реакцията. След 2.5 часа, когато ядрото на реактора се охлади, цикълът отново се повтаря.
Във връзка с горните изводи на учените възниква и малък въпрос, а именно как тектонската стабилност е запазена повече от половин милион години. Дори и минималното повишаване или намаляване на повърхността на земята би довело до незабавно спиране на ядрената реакция. За съжаление едва ли някога ще имаме конкретни отговори на тези и много други въпроси, свързани с естествените ядрени реактори в Габон.
