В турския регион Кападокия има град, наречен Деринкую, който е подземен и истинско чудо на архитектурата. Построен е в древността, но се е запазил до наши дни, като и до днес си остава загадка кой го е построил и с каква цел.
Кападокия е световно известна дестинация именно с лабиринта си от подземни градове. На повърхността забележителността изглежда не по-малко впечатляващо. Причудливият пейзаж е покрит с древни вулканични каменни стълбове, които са известни още като приказни комини. През вековете една цивилизация е сменяла друга, като жителите на определените култури дори са украсявали каменните градове, превръщайки ги в уникални паметници на културата днес.
Град Деринкую (в превод от турски - Дълбок кладенец) не е единствения подземен град в Кападокия. Общо има около 50 такива подземни чудеса. Възможно е те дори да са повече, но да не са открити все още от археолозите. Но най-впечатляващият към днешна дата е подземният град Деринкую, който е бил случайно открит през 1963 година, когато местно семейство е правило ремонт в къщата си и открива случайно стая и проход, който води към подземен лабиринт.
Градът заема площ от около 4 кв.км, минавайки под земята на дълбочина от около 55 м. Изследователите смятат, че градът може да има 20 етажа или повече, но досега те са успели да проучат само 8 от тях. Също така изследователите и историците предполагат, че до около 50 хиляди жители биха могли едновременно да живеят в Деринкую. Според историците основаването на подземния град е започнато от цивилизацията на хетите около 2000 г. пр.н.е.
С каква цел обаче е било започнато това подземно строителство все още е загадка, като се изказват само различни теории и предположения. В него всичко е било добре обмислено и пригодено за живот, като така подземният град е бил оборудван с цели 52 вентилационни шахти и така се е дишало лесно дори на по-ниските нива. Дъждовната вода се е стичала към подземните води, като цялата тази система е служила един вид като кладенци и запас от студена вода за жителите. Залите, тунелите и всички помещения в подземния град са били добре осветени.
Най-старият известен писмен източник за подземните градове датира от края на IV в. пр.н.е. - това е Анабазис от древногръцкия писател и историк Ксенофонт (ок. 427 - около 355 г. пр. н. е.). Съвременната наука все още не е разкрила напълно всички тайни около създаването на това чудо на архитектурата и често се налага да гадаем за методите, които са били използвани от древните архитекти в продължение на векове или хилядолетия.
