Римската империя в никакъв случай не може да се нарече спокойно място. Стандартният образ за император е диктатор. В управлението на Рим обаче има група от императори, които носят названието Петимата добри императори и този факт разбива клишето. Най-известен сред тях е император Траян.
Да видим с какво войнствен човек като император Траян е заслужил такова определение?
Мястото на Траян сред владетелите на Свещения град
На 27 януари 98 година начело на империята застава Марк Улпий Нерва Траян, или просто Траян, както остава в историята. Той управлява 19 години и записва името си като владетеля, при когото империята се простира на най-широка територия.
За управлението му пишат много както съвременниците му, така и следващите поколения историци и това е така, защото Траян е направил много. В резултат на два завоевателни похода към Римската империя се включват Дакия, Армения, Арабия и Месопотамия.
При Траян Рим изживява своя възход и това е единодушно мнение на историците. Максимата, че Слънцето над империята никога не залязва, е подходяща характеристика на управлението на император Траян.
Териториалното разширение е само едната страна на възхода на Рим. Другата се изразява в разцвет на архитектурата, културата и изкуството като цял
През ХVІІІ век един историк - Едуард Гибън, нарича петима императори от Антониевата династия - Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий петимата добри императори. Това е близо век просперитет, чийто край идва с Комод, наследника на Марк Аврелий. Най-успешен от тях безспорно е Траян. След него новите императори са поздравявани в Сената с думите: бъди по-голям късметлия от Август и по-добър от Траян.
Биографични данни за император Траян
Траян е първият от императорите, родени извън Свещения град. Това се случило на 18 септември 53 година в малкото римско градче Италика в Испания, създадено от заселници.
Бащата на Траян носи същото име - Марк Улпий Траян и заемал високи военни и граждански постове по времето на император Веспасиан. Той е участник в Юдейската война, по-късно управлявал Сирия.
Траян започва твърде скромно, като обикновен легионер. Участва във войните с юдеите и партите под командването на своя баща.
През 91 година Траян става консул, а в следващите години се отличава като командир на войските при Рейн. Император Нерва го забелязва и след 6 години получава почетна титла - Германски.
Ранните успехи се дължали на огромната му сила и издръжливост. Обичал да дебне сред шубраците диви зверове и да ги убива, да се катери по високи планини, да плува и гребе в неспокойни води.
Всичко, което е екстремно, подхожда на природата на този владетел. Като император той запазва своята феноменална физическа издръжливост и винаги е начело на армията, което действа психологически по време на войните. Затова народът му издига триумфални арки и на колоните издълбава надписи, свидетелстващи за преклонението на народа пред добрия император Траян.
Вътрешна политика на император Траян
Вътрешната политика на Траян следва в основни линии наследеното от предходника Нерва. Императорът се отнася внимателно, любезно и приветливо към всички слоеве от населението. Разбирателството с нобилитета и Сената е основно поведение във вътрешната му политика.
Известен е с това, че мрази доносниците и ги преследва. Към ананомните доносници се отнася подходящо, не им обръща никакво внимание и така отказва хората от такова позорно деяние.
Единствено прекалено строгите мерки за обществена безопасност, гоненията на християни и прекалената централизация на властта могат да се посочат като отрицателни страни на вътрешната му политика, но тъй като мерките носят задоволителни резултати, Траян е подкрепен за тях.
Завоевателна политика на император Траян
Траян разгръща широко мащабна политика на военна агресия, тъй като Рим се нуждае от роби и материални ресурси. Освен това външните врагове започват да се държат независимо и Траян иска да им вдъхне страх и покорство пред империята.
Особено силни стават даките. Те се стремят към преговори с партите, които пък заплашват източните владения на империята.
През 191 година Траян започва І Дакийска война, която завършва с пълен разгром на даките и вождът им Децебал капитулира, приемайки условията на Рим.
Веднага след изтичане на примирието обаче той започва подготовка за нова война. Децебал търси съюз с партите, но изпратеното послание до царя им е заловено и това става повод за ІІ Дакийска война. Победата е изцяло за римляните, хиляди дакийци се самоубиват, за да не станат ромски роби, а Децебал загива при опит за бягство заради предателство. Така след 5 години войни Дакия е превърната в Римска провинция. В чест на победата Траян получава прозвището Дакийски.
Победата над даките в материално изражение се изразява в 165 тона злато и 331 тона сребро, заграбено от Рим. В резултат на това дълговете на всички римски граждани са опростени за 106 години напред, а всеки длъжник получава като подарък 650 денария.
Тази велика победа е ознаменувана с пищни тържества в Рим, където императорът празнува триумф, продължили 123 дни. За забавление на народа на арените се сражават 10 хиляди гладиатори, убити са стотици диви животни.
За да се запази споменът за победата е построен нов площад, който носи името на императора - Форум на Траян. Той се превръща в най-бляскавия градски площад. За да го построи, Траян разрушава част от Квириналския хълм.
Освен площада, форумът на Траян включва и комплекс великолепни сгради. В центъра на площада днес стои запазена мраморна колона със 185 стъпала, а надписът тържествено отбелязва преклонението на римския народ и Сената пред императора-победител. Форумът е открит през 112 година.
През 106 година Траян превзема Набатейското царство и го превръща в провинция Арабия.
През 113 година начело с Траян римляните тръгват на поход срещу партите и през 115 година Партия е разгромена, а на престола в столицата на Партия Траян поставя свое протеже.
През 114 и 115 година към Рим се присъединяват още 2 нови провинции - Месопотамия и Армения. На територията на древния Арташат - столицата на Армения през ХХ век са открити фрагменти от надпис на латински, които свидетелстват за строителната дейност на Траян в завладените земи. Надписът датира от 116 година и говори за строителната дейност на римляните, която предприемали в новите провинции.
Военните успехи на Рим в източните земи не са продължителни. През 115-116 година започват вълнения в Месопотамия, Сирия, Палестина, Египет и Киренайка. Вълнения има и в Партското царство. Траян благоразумно отстъпва и изтегля войските си.
Наследството на император Траян
През август 117 година на връщане към Рим императорът умира в Мала Азия, Киликия, без да успее да осъществи плановете си за настъпление към Индия. Прахът му е докаран в Рим и погребан в златна урна в колоната, носеща неговото име. На върха признателните римляни слагат статуя на Траян, за да се увековечи за поколенията най-добрият император и да се помнят неговите успехи.
Наследява го Адриан, който е далечен негов сродник, защото император Траян и съпругата му Помпея Плотина не оставят наследници. Сенатът го обожествява, но всъщност истинската оценка е от признателните римляни и безпристрастната история.
