Варшавския договор

Варшавски договор

Твърде малко хора биха отговорили на въпроса какво значение има датата 14 май 1955 година в историята на България?

Това е датата, на която е създаден Варшавският договор, а значението на участието на България в този военен съюз се оказва много по-голямо от предполагаемото.

Като член на Варшавския договор България покрива 6 процента от военните и логистични разходи на съюза, което се оказва огромно перо в бюджета на държавата и е една от причините за бедността в страната.

Заради участието на България в този пакт, тя става постоянна мишена на войските на НАТО, които планират нападения в случай на военни действия.

Като един от двата най-лоялни членове на пакта България участва в някои международни прояви, като кризата в Чехословакия, проява, спечелили лоша слава на страната ни.

Какво още ни даде и ни взе Варшавският договор, ще отсъди неумолимият ход на историята. Запознаването с този договор, в който България активно участва, е възможност за съставяне у веки на лично мнение какво е значението на Варшавския договор за нас.

Варшавски договор - същност и причини за сключването му

На 14 май 1955 година в столицата на Полша - Варшава, е подписан договор, който влиза в историята като Варшавски договор. Цялото му название е Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ. Той е подписан от страните от социалистическия лагер - Албания, България, Чехословакия, Германска демократична република, Унгария, Полша, Румъния и Съветския съюз. Югославия отказва да се присъедини към съюза, тъй като Тито решава да пази неутралитет.

Целта на този договор е да се осигури спокойствието на социалистическите държави.

В момента, когато се подписва Варшавският договор, противопоставящият се на него военен блок НАТО е вече на 6 години. Положението в световен мащаб е сложно за социалистическия лагер. Назрява Студената война - противопоставянето на двете съществуващи политически системи.

В условията на нарастваща конфронтация социалистическите страни се събират на 11 май във Варшава и на 14 май подписват договора. В него се отбелязва, че той има подчертано отбранителен характер и цели да гарантира сигурността на страните от Източния блок.

Подписан е Протокол за създаване на Обединени въоръжени сили и Обединено командване. Начело на това командване застават маршали от Съветската армия. Това са Конев, Гречко и Якубовски.

Участници във Варшавски договор
Снимка: OpenClipart-Vectors/ pixabay.com

Така между Изтока и Запада се спуска завеса, която предпазва от агресия, геополитически претенции, идеологически разногласия, но запазва студения и крехък мир в Европа.

Договорът е преведен на немски, руски, полски и чешки. Разпространяват го във всички страни от блока. Предвидено е да действа в период от 20 години. Подновен е отново за 20 години през 1985 година.

Стратегията на Съветския съюз е подобна на тази на САЩ. Ръководната сила иска да гарантира своята сфера на влияние, без да се налага да влиза в ядрен конфликт. Точките, залегнали в документа, наподобяват тези на натовския договор: за ненападение, за взаимопомощ в случай на нападение над някоя от страните-членки и други.

Начинът, по който е устроен пактът, показва едно забележително развитие на военното дело в мирно време. На огромна площ в централните части на Европа са разположени бронирани машини, жива сила, въздухоплавателни средства и най-съвременни средства за връзка. Всичко това цели да не допусне навлизане както на действителна жива сила, така и на идеологическо влияние в социалистическия блок.

Действието на силите на Варшавския договор в рамките на съюза

Варшавският договор и НАТО никога не влизат във военни стълкновения, но все пак силите на социалистическия пакт са използвани няколко пъти в рамките на самите държави-участнички.

През 1956 година започва Унгарската революция. Правителството на страната е ръководено от Имре Наги. Той обявява оттегляне на страната си от Варшавския договор. Този акт е оценен като контрареволюционен и войските на Съветския съюз нахлуват в страната. За 2 седмици потушават бунта.

Варшавският договор не взима участие в тази намеса във вътрешните работи на Унгария.

12 години по-късно започва така наречената Пражка пролет. През 1968 година Чехословакия прави опит за реформи, ръководени от премиера Александър Дубчек. Варшавският договор е определен като неравноправен съюз и срещу него армията на Чехословакия се заявява като сила, готова да му се противопостави и да воюва.

Тогава съветските войски отново нахлуват в суверенна държава. Този път те са подкрепени от 1 унгарска дивизия, 2 полски дивизии и 1 българска бригада. Румъния отказва да нахлуе в Чехословакия, защото смята, че е нарушен принципът за ненамеса във вътрешните работи на друга държава и по такъв начин се нарушава основното положение, залегнало при създаване на пакта - колективната защита срещу външна агресия. Германската демократична република също не участва, за да не се създава асоциация с нахлуването на нацистка Германия.

Албания изобщо не заявява позиция и даже напуска съюза, в който участва формално още от 1962 година, когато е престанала да го подкрепя.

Тази офанзива подкопава авторитета на пакта и той върви към западане още след 1980 година, веднага с промяната, която започва да се усеща в геополитически план.

Краят на Варшавския договор

В края на 1985 година става ясно, че централно- европейските страни ще получат самостоятелност. Съветският съюз се отказва да използва сила, за да контролира страните-членки на Варшавския договор. Започват бързи промени и комунистическите режими в Източния блок падат.

Новите правителства в бившите участнички в пакта вече не го подкрепят и в началото на 1991 година Чехословакия, Полша и Унгария заявяват, че престават да подкрепят съюза. България декларира същото и на практика Варшавския договор вече губи легитимност. Официалното му прекратяване става в средата на същата година.

Обединявайки се с бившата Западна Германия, Германската демократична република става член на НАТО. В един момент Германия се оказва в абсурдната ситуация да бъде член на два противопоставящи се военни блокове.

В останалите източноевропейски държави подкрепата към Варшавския договор, неговите въоръжени сили и бази напълно бележи критично ниски нива и бързо отпада напълно, а съветските военни, които са били в бази в страни от Източния блок се завръщат у дома. С това се слага край на каквато и да е обвързаност във военно отношение между отделните бивши вече социалистически страни, които взимат друг курс на развитие. Днес повечето от тях вече са членове на НАТО.

Няколко години по-късно повечето бивши членове на социалистическия блок вече са членове на Европейския съюз, други очакват да се присъединят към двете организации, в които членуват повечето европейски държави.

Мястото на България във военните съюзи

България е била лоялен член на Варшавския договор, а сега е такъв към НАТО, където членува в момента. Ролята на страната ни в тези организации отговаря на възможностите на малка държава, без претенции за водещо място в един военен съюз, на който гледа като на гарант за своята сигурност.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати