Днес непрекъснато използваме, най-често в преносен смисъл, фразата Парите не миришат. Автор на тази максима е римският император Веспасиан. Той я казва по повод на решението си да обложи с данък обществените тоалетни. И ако няколко века по-късно хората не се интересуват от авторството на известната фраза, то има друго постижение на Веспасиан, което насочва интереса към личността му. Това е римският Колизеум.
Наистина този властелин на Рим, наложил данък на тоалетните, е същият, който започва строежа на най-големия амфитеатър в света, Колизеума - една от атракциите на Вечния град. Грандиозният строеж е завършен от сина му Тит. Целта на Веспасиан е да засенчи предшественика си Нерон.
И наистина го засенчва още в древността, защото на арената на Колизеума са се водели гладиаторски битки, за които още пише в историята. И днес, векове по-късно, неговата сграда е място, което никой не пропуска да посети. Постройката, на която са намерили смъртта си около 500 хиляди човека и още хиляди диви животни, е символ на международната кампания срещу смъртното наказание.
Какво още можем да научим за този несъмнено открояващ се император измежду стотиците властелини на световната за времето си империя? Ето някои сведения за делата на император Веспасиан, които може да се окажат непознати за неспециалистите.
Пътят на Веспасиан към трона на империята
Император Тит Флавий Веспасиан, останал в историческите хроники като Веспасиан, е държал върховната власт в Рим в продължение на 10 години, от 69 до 70 година след Христа. На най-високото място в империята е издигнат от VІІІ Августовски легион.
Този владетел идва на власт в 69 година, която в историческите хроники наричат годината на четиримата императори, защото са се сменили четирима владетели в Рим - Галба, Отон, Вителии и Веспасиан. С укрепването си на престола Веспасиан поставя началото на Флавиевата династия, дала на Рим трима императори, управлявали 27 години Вечния град - Веспасиан, Тит и Домициан.
Това е неочаквано голям успех за скромния по своя произход Веспасиан. Той е роден на село и произхожда от фамилия на конници. По време на Римската република неговите предци са плебейски род, без особено значение. До Веспасиан, който основава владетелска династия. Да проследим пътя му до първото място в древен Рим.
Тит Флавий Веспасиан е роден на 17 ноември 9 година в малкото село Фалакрина, близо до Риети в околностите на Рим. Баща му е събирач на данъци в Северна Италия.
Тъй като няма знатно потекло, Веспасиан посвещава много години от живота си на военните дела. Той служи в римските войски в Тракия, става управител на Крит и Киренайка( област в днешна Либия), командва легионите в Германия. В Британия успява да се отличи като участва в 30 сражения, побеждава 2 варварски племена и превзема над 20 селища. Именно в Британия съдбата най-после го забелязва. За победите си е удостоен с триумф през 51 година и избран за консул.
Успехите си във военно и държавното дело той дължи на енергичната си натура, на трезв ум и предпазливост. Всичко това, съчетано с извънредно скромния му начин на живот, му помага да оцелее в бурните и опасни времена на свирепия Калигула, на слабохарактерния Клавдий и побъркания Нерон.
За да се добере до служба в Германия и Британия, Веспасиан прибягва до покровителството на Нарцис, един от могъщите управители по време на Клавдий. Но той се оказва враг на Агрипина Млада, майката на Нерон и за да не предизвика гнева на опасната жена побързал да се оттегли навреме.
След като Нерон отстранява Агрипина, Веспасиан има възможност да се завърне на държавнически позиции и управлява провинция Африка. Тъй като не успял да натрупа богатство, при завръщането си в Рим той залага всичките си имоти и започва да се занимава с търговия с мулета, което тогава се смята за недостойно. По-късно презрително го наричат мулетар.
През 66 година Веспасиан придружава Нерон в Гърция, но там си навлича гнева на императора, защото му се случвало да напусне театъра, докато Нерон пее на сцената, или просто да заспи.
Животът обаче отново се оказва благосклонен, когато съвсем неочаквано през 67 година Нерон го назначава за главнокомандващ на армията във войната с Юдея. Земята на юдеите е римска провинция от 63 година преди новата ера, а от 41 година е царство с относителна свобода от Рим.
Цар там е приятелски настроеният Ирод Агрипа, но в 66 година юдеите избиват римския гарнизон и въстанието обхваща цялата територия на царството. Римските войски от Сирия, изпратени в Юдея са разбити и тогава Нерон си спомня военните качества на Веспасиан. Прощава му непочтителното поведение и го праща в Юдея.
За 2 години Веспасиан потушава въстанието. Най-голяма е заслугата на пълководеца, който винаги стои начело на войниците си и винаги намира най-добрите места за лагеруване. Почти не се различавал от войниците си и те вярно го следвали. Той връща цяла Юдея под властта на Рим, без Йерусалим.
Веспасиан не предприема поход към Йерусалим, защото се опасява от междуособици в самия Рим. Той единствен от всички пълководци успява да оцени правилно ситуацията и това в крайна сметка му донася императорската корона. Веспасиан добре знаел, че междуособиците в Рим няма да закъснеят поради безразсъдното управление на Нерон, освен това си дава сметка, че Нерон е последният император от Юлиево-Клавдиевата династия, която управлява цяло столетие. Той решава да бъде търпелив.
Не му се налага да чака дълго. През 68 година получава известие, че Нерон е свален, а легионите в Испания и Галия провъзгласяват за император Галба. Веспасиан се заклева във вярност на Галба и праща сина си Тит при него.В начолото на следващата година легионите в Германия провъзгласяват за император Вителий, а Галба е убит в Рим.
В деня на убийството на Галба Преторианската гвардия провъзгласява Отон за император и Веспасиан отново се заклева във вярност, този път към Отон. Войските на Отон и Вителий се срещат, за да решат кой ще бъде имперотор и Отон губи битката и живота си. Тогава Веспасиан тръгва срещу Вителий, побеждава го и през 69 година вече е обявен за император в Рим.
Управление на император Веспасиан
Заставайки начело на империята Веспасиан взима мерки да я укрепи. Правомощията си използва обаче много умерено и в съгласие с висшата аристокрация и Сената.
Той въвежда бързо ред в столицата, както и в провинции, които се бунтуват като Галия, както и в Юдея, където въстанието е прекратено.
Синът му Тит най-накрая превзема Йерусалим и двата празнуват триумф. Скоро всички крепости, които се съпротивляват на Рим в размирните райони са превзети и императорът обръща внимание на благоустрояването на Вечния град.
Мир и реформи - това са основните моменти в неговото управление. Той запазва своя скромен начин на живот, без да се опитва да крие селския си произход и затова Светоний, Тацит, Плиний Стари и Йосиф Флавий, които живеят по негово време, представят управлението му в добра светлина. Естественото му поведение към хората е едно от качествата му, които печелят поданиците на негова страна.
Строежът на Колизеума, наречен най-напред Амфитеатър на Флавиите, храмът на Юпитер са строежи, които остават като паметник на неговото управление.
Веспасиан дори пренебрегва пословичната си пестеливост, след като успява да стабилизира финансовото положение на държавата и щедро организира народни празненства, раздава подаръци.
Смъртта и обожествяването на император Веспасиан
Императорът се радвал на отлично здраве през целия си живот, без да полага за него специални грижи. На 23 юни 79 година той заболява от простуда и умира, след което е обожествен.
На Форума римляните му построяват великолепен мраморен храм, от който днес са запазени само трите ъглови колони и малка част от пищния антаблеман. Наследява го най-големият му син Тит.
