Ако погледнем живота на римските императори и потърсим при кого превратностите на съдбата са най-отчетливо изразени, неочаквано силен кандидат за призовото място ще се окаже император Тит Флавий Веспасиан Авуст, както се титулува този владетел на Римския престол.
Тит управлява Римската империя 2 години, 2 месеца и 12 дни. За този съвсем кратък период от време се случват три големи природни бедствия: изригва вулканът Везувий и погребва град Помпей, както и някои други близки селища; избухва пожар в Рим и бушува три денонощия; минава страшна чумна епидемия.
Сред тези изпитания идва исмъртта на император Тит, която според хрониста Светоний е по-голяма загуба за хората, отколкото за самия него. Обожествяването му е закономерно предвид всеобщата народна скръб.
За какви свои заслуги император Тит получава такова отношение от поданиците си само за 2 години начело на империята? Това е въпрос, на който може би дават отговор биографичните данни за императора.
Живот и управление на император Тит
Тит Флавий Веспасиан (39-81 година) е един от тримата представители на Флавиите на императорския трон в Рим, като заема това място втори по ред. Трябва да се отбележи приноса на Тит една фамилия на конници от Лациум без особено значение, каквито са Флавиите през време на Римската република, да успее да остави името си в историята на Римската империя, на която дава трима императори.
Ако трябва да намерим някакво определение за него от съвременна гледна точка, Тит е твърде противоречив владетел. Той има слава на гуляйджия в младежките си години, на жесток пълководец и преториански префект като цезар, но като император го смятат за щедър и добронамерен управник. На какво се дължат метаморфозите на този император?
Той е разумен и предпазлив човек, успял да спечели любовта и подкрепата на римляните, макар че влечението към веселия живот в младостта му да било толкова силно, че се страхували да не стане втори Нерон. Прекалено умен се оказва обаче Тит, за да подражава на Нерон. Според историка Светоний той притежавал редица достойни за уважение качества както във военното дело, така и ораторското майсторство, в изкуството и науките.
Светоний е оставил на потомците словесен портрет на бъдещия император още от момчешките му години. Описва го като момче с блестящи умствени и физически дарования. Доколкото може да се вярва на хрониста, Тит е бил невисок на ръст, с малко изпъкнал корем, но притежавал забележителна сила.
В красотата му имало колкото външна привлекателност, толкова и достойнство. Отличавал се с паметта си и способностите си във военни и всякакви мирновременни науки.
Вероятно има истина в думите на Светоний, защото Тацит също отбелязва обаянието и изтънчените обноски като характерна черта на императора.
Възпитанието и образованието си Тит получава в двора на Цезарите, където е приятел на Британик, сина на император Клавдий. Тит пребивава там, тъй като е най-големият син на Веспасиан, военачалник, избран за император по-късно. След смъртта на Британик Тит започва своята военна кариера.
Веспасиан го взима за съуправител с титла цезар още през 71 година, 2 години след като сам става император. Синът е заслужил това доверие с качествата, които демонстрира до момента.
Той участва в потушаването на въстанието в Юдея заедно със своя баща и става префект. Като такъв ръководи смазването на бунта в Юдея през 70 година и превземането на Йерусалим след обсадата на града, която се оказва решаващо сражение в І римско-юдейска война.
Римляните разрушават юдейския храм точно под командването на Тит. При победата в гражданската война в Юдея през 71 година избраният император Веспасиан и неговият цезар Тит празнуват грандиозен триумф в Рим. По този повод е издигната арката на Тит, на входа на Форума.
Докато Веспасиан е император, Тит споделя с него властта и като трибун и консул. По това време Тит подлага на репресии противниците на режима и печели неодобрение от широк кръг хора.
През 79 година император Веспасиан умира и съимператърт Тит наследява властта от него. По-младият му брат Домициан става цезар и наследник, без обаче да има преки правомощия върху управлението на империята, както е и при баща им Веспасиан.
Тит може да се определи като добър държавник, който използва умело своите качества, за да се харесва на поданиците. Правел всичко възможно да спечели одобрението на плебса. Често устройвал бляскави зрелища, отнасял се винаги внимателно към хората е се стараел да удовлетвори молбите на просителите, като проявявал подчертана доброжелателност.
След изригването на Везувий императорът прави всичко възможно, за да подпомогне поданиците си. Благотворителните му жестове се запомнят, а загрижеността на владетеля прави силно впечатление след нещастието.
Позитивните начинания, започнати от баща му, намират продължение и при Тит, макар че той е по-предпазлив от Веспасиан. Заслужава да се отбележи широката строителна дейност в Рим по негово време. Завършена е реставрацията на двата акведукта, построени през 52 година, по време на император Клавдий. Двойната арка на тези водопроводи се е запазила до днес, а надписите във възхвала на божествения Август все още се четат.
В чест на Флавиевата династия Тит започва изграждането на храма на Веспасиан и Тит, който е довършен от брат му Домициан след неговата смърт.
Тит довършва и строежа на Колизеума - най-известният от амфитеатрите в древен Рим, започнат от Веспасиан. Грандиозната постройка е проектирана да побира 55 хиляди човека и като древна сграда е най-значителното архитектурно творение за времето си.
Откриването на Колизея представлява грандиозно събитие, продължило 100 дни и съпроводено с щедри подаръци за народа. По повод на откриването на Колизея са построени и римските бани наблизо, наречени Терми на Тит.
Самостоятелното управление на император Тит обаче не е щастливо. Нещастията върху империята се струпват едно след друго, а самото обещаващо начало на управлението на императора завършва неочаквано рано. През 81 година Тит внезапно умира от треска. По това време е на 41 години. След смъртта си императорът е обожествен, а на Форума е издигнат арка в нега чест от римския народ и Сената.
Личен живот и наследство на император Тит
След смъртта си Тит е наследен от по-малкия си брат Домициан. Императорът няма син. През 63 година той се жени за Арецина Тертула, дъщеря на Марк Арецин, бивш префект на преторианската гвардия, но съпругата му умира през 65 година.
Тит се жени отново за жена от по-знатно семейство. Това е Марсия Фурнила. Семейството на Марсия обаче е свързано с политически заговори и някои от родствениците на съпругата му са репресирани за политическата си дейност. Това се смята от някои историци за причина за развода на Тит с Марсия Фурнила.
Той не се жени повече, но има сведения, че е имал множество дъщери. Една от тях е оцеляла до зряла възраст. Това е Джулия Флавия, която е дъщеря на Тит и Марсия Фурнила. Поради тази причина на трона е поставен третият и последен представител на Флавиевата династия - Домициан.
