През 1917 година една малобройна партия, съставляваща едва 0.17 процента от населението на Русия, успява да отнеме властта от династия Романови в най-многолюдната европейска монархия.
Този факт прави потресаващо впечатление в световен мащаб и конспиративните теории относно успеха на болшевишката революция продължават да се разпространяват до днес. Каква точно е истината най-вероятно няма да се разбере никога, но победата на болшевиките ще остане събитието, което промени световната история.
Кои са болшевиките, кой ги подкрепя и финансира, как успяват да извършат такова грандиозно дело като революцията от 1917 година при състоянието на руската империя и собственото си развитие като партия?
Всичко това са въпроси, на които може да се отговори, ако се проследи пътя на болшевиките - от създаването на партията, до победата през 1917 година, както и по-късното развитие на движението като водеща сила една огромна страна.
Кои са болшевиките?
С думата болшевик се назовава член на ляво революционно или ляво екстремистко според разбирането на анализатора, крило на Руската социалдемократическа работническа партия.
През пролетта на 1917 година партията се разцепва на две крила - болшевики и меншевики. Болшевиките са застъпници на максималната програма за пълно унищожение на буржоазната власт, докато меншевиките са за минималната програма, която настоява за запазване на правата на дребната буржоазия и селяните.
Между двете фракции се води политическа борба, в която болшевиките искат масово революционно движение, а меншевиките са за победа на модела на германската социалдемократична система. Меншевиките вярват изцяло в Марксистките теории за развитието на обществото и се придържат към Марксизма до самата революция през 1917 година.
Болшевиките застават твърдо зад идеята за масово революционно движение, особено след завръщането на Ленин в Петроград от изгнание. Оттам нататък събитията за тях започват да текат много бързо.
Развитие на болшевизма и разпространението му извън границите на съветската държава
Можем да определим болшевиките като най-радикалната фракция на Руската социалдемократическа партия. Според идеолога на болшевизма - Ленин появата на това течение е през 1903 година, тогава то се проявява като политическа мисъл и като политическа партия. По времето, когато се формира болшевизма неговите идеолози използват опита на Френската революция от ХVІІІ век, предимно периода на якобинската диктатура. Те избистрят своите виждане до това, че целта на революцията трябва да бъде диктатура на пролетариата, като най-прогресивната според тях класа, способна да защитава интересите на цялото общество и да насочва обществото към изграждане на социализъм.
Според опонентите им меншевики установяването на диктатура на една класа противоречи на демократичните принципи на обществото. Болшевиките обаче остават твърдо на позицията, че победата на буржоазно-демократичната революция е възможна само при обединението на работниците и селяните. Затова настояват исканията на селяните да бъдат включени в програмата на партията.
Болшевиките виждат партията като нелегална, силно централизирана организация на професионални революционери, която почива на принципи като желязна дисциплина и конспиративност и място в нея има само за преки участници в революционната борба. Те са за радикалните тенденции в революционното движение.
В края на следващата година болшевиките започват да издават своя първи вестник и създават свой фракционен център. Броят им нараства от 14 хиляди до 60 хиляди през следващата 1905 година. След революцията от 1905-1907 година обаче отново намаляват като численост заради емиграцията на много от тях, а други прекратяват политическата си дейност или са изключени заради несъгласие с мнението на Ленин.
През 1912 година вестник Правда се превръща в най-масовия орган на партията. В първата световна война те се противопоставят на идеите за защита на отечеството, а настояват за превръщане на империалистическата война в гражданска.
Пълната преориентация на идеологията на партията започва след завръщането на Ленин от емиграция през април 1917 година. Тогава те поемат курс към въоръжена борба с установяване на диктатура на пролетариата и селяните и изграждане на социалистическо общество.
Възходът на болшевиките достига връхната си точка през октомври 1917 година, когато е извършен преврат, с който последният представител на фамилията Романови - Николай ІІ е свален от власт и екзекутиран с цялото си семейство. Създава се временно правителство на Керенски, в което болшевиките имат мнозинство. Временното правителство обаче също е свалено с преврат на 25 октомври, ръководен от Ленин, Троцки и Свердлов. По-късно този преврат влиза в историята като Велика октомврийска социалистическа революция.
Оценките за нея днес са в широк спектър - от пълно отричане като катастрофа за Русия, до утвърждаване на революцията като велико и прогресивно събитие с огромно влияние в света. В която и част на спектъра да са оценките, единственото неоспоримо мнение е, че това наистина са 10 дни, които разтърсиха света, ако използваме заглавието на книгата на Джон Рийд, посветена на болшевишката революция.
В следващите десетилетия болшевиките утвърждават властта си в Русия, установявайки съветска власт, а начело на държавата застава идеологът на болшевизма - Ленин. Под негово ръководство са извършени промените, заложени в болшевишката програма. Най-важните сред тях са национализацията на промишлените предприятия и банките, които унищожават пазарният принцип и налагат централизираната икономика и колективизация на земята, при което насилствено са създадени колективни ферми- колхози и държавни земеделски стопанства- совхози. Това променя същността на производствените отношения и създава база за много проблеми в бъдеще.
Във външнополитически план болшевиките започват износ на революция и в резултат на това се създава цял блок от социалистически държави в Източна Европа, които следват съветския модел на устройство на държавата и икономиката на страните си. Обвързват икономическото си развитие с това на Съветския съюз, ръководен от болшевишката партия и създават икономически и политически съюзи - СИВ и Варшавския договор. Болшевишките идеи намират отзвук и в други точки на света, където се установяват болшевишки тип режими - в Карибския басейн и Южна Америка.
Плановото стопанство и колективната собственост върху земята обаче се оказват погрешна политика за развитието на икономиката, а акцентът, който се поставя върху индустриализацията не оправдава очакванията. Липсата на пазарни принципи установява застой в икономиката на цялата система и до нейния колапс, в резултат на който болшевишките постановки рухват и се налагат принципите на пазарната икономика и достиженията на демокрацията.
Идеите на болшевизма са ценни като опит, през който човечеството преминава в един момент от своето развитие. Те са стъпка в търсене на най-добрия път, по който да се движи цивилизацията, и всеки опит има своя смисъл заради изводите, до които води.
