Кървавите зрелища за народа, гоненията на християни и убийствата на всеки противник или недоволен разказват много повече за делата на императорите в Рим, отколкото историческите хроники. Императорите се явяват същността на римската цивилизация, времето, когато цялата власт е съсредоточена в ръцете на един човек.
Зверовете на арената са за забавление на народа, но зверовете на трона му причиняват само мъки и погроми. Към тази група владетели принадлежи и император Домициан.
Хронистът Зонарас го определя като най-отвратителния император след Нерон. Злодеянията на този последен представител на рода Флавий не са нито първият, нито последният кошмар на древния свят, но го правят един от тези, които са запомнени със злите си дела.
Неговият живот би трябвало да се разказва като историите за демоните, защото Домициан наистина се показва като такъв - с всички свои житейски и управленски решения, с възгледите и делата си.
Биографични данни за император Домициан
Император Тит Флавий Домициан е трети по ред и последен римски император от Флавиевата династия. Управлява империята от 81 до 96 година. Той е по-малък син на император Веспасиан и по-малък брат на император Тит, от когото наследява престола.
За детските му години хронистите разказват, че преминало в нищета, тъй като в дома му нямало нито един съд от сребро, което е удивителен факт за наследник на император. Пороците обаче били постоянен спътник в ранните години на Домициан. Това е една от причините да бъде смел, избухлив, вероломен и прикрит според Зонарас.
Като ужасна негова черта се сочи фактът, че не обикнал никого през живота си, освен няколко жени. В същото време непрекъснато се преструвал, че обича всички, включително тези, които искал да убие.
Младежките години и ранната кариера на бъдещия император преминават в сянката на брат му Тит, спечелил си слава във войната на Рим с евреите. Бащата на Домициан - Веспасиан, управлява заедно с брат му Тит, но Домициан в това време няма пряк досег до властта в Рим. Тит също управлява самостоятелно, но твърде кратко.
Само 2 години след като е наследил баща си на трона, Тит умира и Преторианската гвардия издига Домициан за император. Той е начело на империята цели 15 години.
Вътрешна политика на император Домициан
С идването си на власт Домициан налага режим на военен абсолютизъм. Той изисква всички да се обръщат към него с титла доминус (господар), което настройва веднага аристокрацията срещу него. Той отвръща с терор.
Благоволението на народа Домициан печели с раздаване на храна и подаръци, организиране на масови зрелища с гладиатори, опрощаване на някои данъци и увеличаване на заплащането на войниците.
Това, което се помни от неговата дейност, са построените Одеон, Стадион и дворец на Флавиите, както и завършването на Колизеума.
Стремежът към автократична власт и обожествяване не са твърде непопулярни сред висшата класа, но Домициан се опитва да ги наложи и това води до конфликти почти с всички.
Като просветен самодържавник Домициан се опитва да върне блясъка на империята от времето на Август. Някои от мерките му са контрол над администрацията и закони срещу корупцията. Светоний свидетелства, че корупцията при него е най-слаба в сравнение с всички други предшественици императори.
Икономическата му политика е твърде непопулярна и с някои некомпетентни мерки си навлича презрение и присмех. Например със заповедта да се изкоренят лозята, за да се увеличи производството на зърно.
Във вътрешната политика на този римски владетел се запомня особено яростното гонение на християни. Избивал ги масово, заради безбожие. Повечето от тях били бедни хораот народа, но народният произход на самия император не се оказал причина за снизхождение към тях.
Външна политика на император Домициан
Началните стъпки на външната политика на Домициан са успешни. Той превзема земите по горното течение на Рейн и Дунав и заселва там колонисти. Създава и укрепления срещу нападенията на варварите.
В Британия военачалник Агрикола печели победи, но е отзован, за да не засенчи славата на императора, а легионите се изтеглят от завоювани територии.
Не успява обаче да се противопостави на даките и е принуден да сключи с тях мир, като се задължава да им плаща данък, но в Рим представя това събитие като победа и празнува триумф.
Военен неуспех императорът търпи и по източните граници, като се стига до там, че два легиона провъзгласяват за император Сатурнин, но когото симпатизират и сенаторите.
Личността на император Домициан според историците
Домициан се отнася с недоверие към цялото си обкръжение и прилага изтънчени начини за премахване на всеки потенциален враг.
Най-напред той започва с приятелите на баща си, премахвайки много от тях. Развежда се с жена си Домиция, защото била любовница на танцьора Парис, когото императорът убива на улицата.
Императорът имал обичай да убива всички, които доносниците посочвали като врагове на империята, а после да конфискува имотите си. Убива без никаква причина аристократи, за да завладее богатството им и така да финансира плановете си. Сенаторите са особено преследвани, защото знаел, че го презират.
Той стига до там, че настоява да го почитат като бог и да го рисуват като такъв. Сам твърдял, че е син на богинята Атина.
Докато през първите години на управлението си се преструвал, че се отвращава от насилието, по-късно пренесъл хиляди християни в жертва на зверовете в амфитеатъра. Ненавистта му към сенаторите и политиците се изразява в убийства на сенатори по невероятни поводи - заради деня, в който празнуват нещо, или защото четат на народа публичните речи на негови неприятели.
Един от историците - Светоний, го описва като висок, атлетично сложен красив мъж с големи очи и благо изражение. Следствие на някаква болест обаче краката му стават хилави, от заседналия начин на живот коремът му става прекомерно голям, а косата му окапва. Той потъва в леност и дори не иска да ходи, а е носен на носилка.
В последните години на управлението си Домициан е безмилостен тиранин, обзет от параноя, мразен от всички.
Смъртта на император Домициан
Императорът става жертва на заговор в собствения си дворец. Той е организиран от аристокрацията и жена му Домиция. Ковчежникът на императрицата - Стефан, е избран да убие императора.
Задачата на Стефан е улеснена от това, че се включва стражата и дворцовите служители. Когато Стефан напада с нож императора, той се опитва да го обезоръжи, но на помощ се притичват и други заговорници и го довършват, след като Стефан вече е успял да нанесе удар с нож в корема на императора.
А когато римският Сенат разбира за убийството, издава декрет да бъде унищожен всякакъв спомен за Домициан, а името му да бъде осъдено на проклятие. Поетът Марциал го определя като позор за целия Флавиев род. Твърде безславно е наследството на императора, поискал да го почитат наред с боговете.
Наследен е на престола от сенатора Нерва, първият от петимата добри императори, както историците по-късно наричат династията на Антониите.
