Римските императори оставят името си в историята с възходи или падения, с победи или поражения. Някои си извоюват титлата Велики, но малцина са тези, които са обявени за светци.
Един от императорите, който с делата си прикачва към името си определението Велики, а след смъртта си е канонизиран за светец, е Теодосий І.
С какво император Теодосий І успява да си спечели подобна слава? Разглеждайки живото и делата му можем да получим отговор на този въпрос.
Състояние на империята при идването на Теодосий І Велики на престола
Флавий Теодосий става римски император през 379 година след Христа. Роден е 32 години по-рано в Сеговия, Испания, в аристократичното семейство на военачалника Флавий Теодосий - генерал от армията на Западната Римска империя.
Младият Теодосий става дук на Мизия и служи предано на империята, без да се домогва до висши постове и власт. След смъртта на баща си се оттегля в родовото имение.
В 379 година император Грациан го провъзгласява за август и му поверява Източната Римска империя.
Това е време, когато Рим клони към упадък в интелектуално отношение. Историкът Марцелин разказва в своята История за безделието на римската върхушка, за високомерието, лекомислието и тщеславието, за интереса към удоволствията, които напълно измества интелектуалните занимания.
В същото време основната маса от населението се задъхва от непосилните данъци и налози, с които се поддържа този разкошен живот за аристокрацията.
Пред новия съимператор се изправят множество проблеми и трудни за решаване задачи.
Теодосий І решава да управлява в сговор с едрите земевладелци, аристократите и духовенството. За целта им дава привилегии, дарява земи и богатства. От Испания и Галия довежда със себе си благородни фамилии и те му помагат да укрепи властта си в отговор на получените привилегии. Императорът увеличава свитата си и всички тези действия изискват средства. Данъците стават все по-големи, закрепостяването все по-масово, все по-често се наследяват професии и занятия, а населението страда и от разорението на варварските нашествия.
През август 378 година се провежда битката при Адрианопол между римската армия на Източния император Валент и готите на Фритигер. Битката се води на територията на днешната ни държава. Тя завършва катастрофално за империята, която изпада в критично положение. Валент загива, легионите са напълно дезорганизирани, а провинциите на Рим на Балканите са изоставени на произвола на готите, които заплашват дори Константинопол. Затова издигането на Теодосий като съимператор се оказва спасителния пояс на империята, изпаднала в критично положение..
Войни и външна политика на Теодосий І Велики
На Теодосий І му се налага да води много войни през време на управлението си. Най-големият му успех е срещу непосредствената заплаха от варварите готи.
Той успява да се разбере с вождовете на готите и с тяхна помощ потушава непрекъснатите бунтове по границите на империята. Според договора с готите на тях е позволено да влязат в римската армия, която по времето му се състояла основно от варвари. Било им разрешено да се заселят в северозападните части на Балканския полуостров под управлението на племенните им вождове. Така варварите готи пазели империята от другите варвари.
Този договор е ново по същество отношение към варварските племена, нападащи империята от векове. До този момент с тях винаги е воювано и са прогонвани или унищожавани. За първи път Теодосий сключва договор с тях и ги използва, за да пазят империята.
През 383 година при заговор император Грациан е убит и Теодосий заема страната на малолетния му брат Валентиан ІІ. Той предприема поход срещу узурпатора Магнус Максим, побеждава го и го екзекутира заедно със сина му.
През 393 година Валентиан ІІ е убит и Теодосий отново воюва, този път срещу узурпатора Евгений. В битката при река Фригид го побеждава, екзекутира го и за последен път обединява империята в едно цяло. Само след година обаче умира в Милано, разделяйки империята между двамата си синове - Аркадий и Хонорий, като оттук нататък тя завинаги остава разделена на Източна и Западна.
Религиозна политика на Теодосий І Велики
Теодосий І е възпитан като ревностен християнин още в семейството си. Затова истинската му известност като император идва с това, че ревностно налага християнството, въвежда забрана за всички други ереси и култове. Негова основна задача в регигиозната му политика е да наложи решенията на Първия Никейски събор. Той решително сочи арианите като еретици и засяга техните интереси.
Вторият Никейски събор вече е в Константинопол. Той избира нов патриарх и приема Символа на вярата. Това е древен текст за изповядване на вярата на християните. Това се случва през 381 година.
По-малко от десетилетие по-късно църквата успява да се превърне в такава сила, че епископ Амбросий пубрлично отлъчва император Теодосий от църквата, след клането в Тесалоники, където готите избиват над 7 хиляди човека при избухналите безредици. Едва след публично покаяние императорът отново е приет в лоното на църквата. Солунското клане, отлъчването и приемането отново в църквата са сред най-запомнящите се моменти от биографията на Флавий Теодосий.
Заради твърдата и последователно политика в подкрепа на християнството Теодосий І е наречен Велики. Заради забраната да бъдат почитани други богове и култове, както и религиозни движения, той сечели подобно признание, което показва, че титлите не винаги идват точно на място за всяка личност, на която се прикачват.
През 393 година за последен път се провеждат Олимпийски игри и също са забранени, защото се смятат за езически обичай.
Летописците за личността на Теодосий Велики
Явно Теодосий е бил противоречива личност за съвременници и потомци, защото оценките за него се колебаят между двата полюса. Историкът Зосим пише за него през V век, че е алчен, ленив, има слабост към разкоша и удоволствията.
Аврелий Виктор пък казва, че бил любезен към всички, особено към добрите хора. Той отбелязва неговата щедрост и великодушие. Макар сам да не се отличавал с високо образование, бил проницателен и обичал да слуша за деянията на предците. Скромност, милосърдие и добронамереност са качества, които се приписват на императора от неговите биографи. Той сам твърдял, че се отличава от всички останали само по облеклото си. За външността му казват, че била образец на римската елегантност, но запазени статуи с негово изображение няма останали, за да се съди по тях за осанката на владетеля.
Наследниците на Теодосий Велики
От първата си съпруга, вероятно испанка, на име Алия Флацила Августа Теодосий І има двама синове - Аркадий и Хонорий и дъщеря Аелия Пулхерия. Аркадий го наследява в Източната империя, а Хонорий в Западната.
Дъщеря му Аелия Пулхерия умира на 38 години.
Втората му съпруга, която никога не е обявявана за Августа, е Гала, дъщерята на император Валентиан І. Теодосий и Гала имат син Гратиан, роден през 388 година и починал млад, и дъщеря Елия Гала Плакидия (392-450) година. Тя е единственото му дете, което достига до зряла възраст и става императрица.
