Императрица Елисавета - живот и управление

Императрица Елисавета - живот и управление
Снимка: V. Eriksen

Какво е да си дъщеря на Петър І Велики? В средновековна Русия това е колкото престижно, толкова и опасно. И Елисавета Петровна, заела руския трон, но и опасностите, които той носи, го съзнавала добре.

Тя се бояла да заспи нощем, защото всички метежи в Русия се извършват през нощта. Затова превърнала нощите във време за балове, празненства, демонстрации на лукс и излишества.

Дъщерята на Петър І е известна с това, че имала 15 хиляди рокли, като нито една не е обличана повече от веднъж. И се помни повече с този факт, отколкото с държавните си дела, а между тях има наистина значителни решения, повлияли на живота в Русия и положението на империята на международно ниво.

Животът на императрица Елисавета е не по-малко драматичен от този на нейните родители, заемали един след друг най-високото място на владетеля и оставили имената си като император Петър І Велики и императрица Екатерина І.

Това обаче не било достатъчно да поднесе руския трон на Елисавета по наследство. Правото да запише името си в историята на Русия, Елисавета си извоюва сама с дръзкото си решение да осъществи преврат и той се оказва успешен.

Нейният живот и управление минават в напрегнатата обстановка на царска Русия, която съществува зад привидно само бляскавото и разкошно ежедневие в царския двор. Какво още можем да научим за живота и управлението на Елисавета Петровна и дали тя е достойна наследница на реформатора Петър Велики?

Мястото на императрица Елисавета в историята на Русия

Елисавета е последната представителка на фамилията Романови от женска страна. С нейната смърт се слага край на жените от династия Романови, управлявали Русия.

Елисавета остава в историята като жизнерадостна владетелка с ярко изразена страст към шикозните балове и луксозния живот, забавленията сред отбрано общество.

Не могат да се посочат някакви специални нейни постижения, но въпреки това може да се каже, че тя умело управлява и маневрира между отделни групировки, което е ознаменувано с почти 20-годишно управление, почти рекорд за непредсказуемото руско дворянско общество.

Не може да не се отбележи ролята на императрицата в културното и икономическо развитие на Русия, както и няколкото уверени победи в сериозни войни по нейно време. Всичко това я определя като достойна дъщеря на Петър І.

Биография на императрица Елисавета

Елисавета Петровна е родена на 29 декември 1709 година в село Коломеское, близо до Москва. Когато идва на бял свят, тя е незаконна дъщеря на владетеля Петър І от Марта Скравонска. По-късно Марта е покръстена и приема името Екатерина, а след смъртта на владетеля става императрица на Русия. Две години след раждането си Елисавета получава титла принцеса, тъй като Петър І се жени за Марта Скравонска. От този ден Елисавета и нейната сестра Анна стават законни наследници на руския престол.

Елисавета е любимката на Петър Велики, но вижда баща си твърде рядко. С нейното отглеждане и възпитание се занимава сестрата на императора, както и семейството на Александър Меншиков, който е приближен на владетеля.

Младата наследница не получава много високо образование, но пък полага големи грижи за красотата си и тоалетите, които избира. Тя става известна като голяма красавица. Очарователно е и поведението на младото момиче в обществото, тя пее, танцува и е много изобретателна и находчива.

Забелязвайки тези достойнства на дъщеря си, Петър І я включва в свои дипломатически проекти. Той крои планове да я омъжи за френския крал Луи ХV, но французите елегантно отказват. Портрети на принцесата са изпратени и на германски принцове и Карл Август Голщински проявява интерес към Елисавета. Той пристига в Санкт Петербург, но скоро след това умира и не успява да се ожени за принцесата.

След смъртта на родителите си Елисавета се отдава на забавления и хобита, но когато на престола идва малолетния император Иван VІ, а негов регент е Анна Леополдовна, Елисавета практически е отстранена от властта и изпратена в малко село.

В очите на обществото обаче точно Елисавета е наследница на Петър І и това я кара да прояви властови амбиции. Тя влиза в казармите на Преображенския полк през 1741 година и убеждава гвардейците да застанат на нейна страна. Сваля от власт Иван VІ и неговата майка и се обявява за императрица на Русия.

Това е най-безкръвния преврат в руската история. Елисавета не подготвя предварително никаква конспирация, няма програма, но е подкрепена от обществото в Русия, което не иска господството на чужденци и налаганите от тях рестриктивни закони.

Първият декрет, който подписва Елисавета, е за това, че тя е единствен законен наследник на трона на Петър Велики. Тя декларира, че поема курс към връщане на политиката на Петър І.

Тя заточва в Сибир всички поддръжници на предишния режим и възстановява законите и институциите от времето на баща си. Върнати са отново Сенатът, Главният магистрат, Провинциалният колеж и други. Начело на институциите слага свои доверени хора. Шувалов, Воронцов, Рюмин, Трубецкой са фактически хората, които управляват делата на Русия.

Все пак Елисавета смекчава доста от законите на баща си. Тя премахва смъртното наказание за първи път. Направеното за образованието в Русия се смята за достатъчно важно, за да бъде свързано нейното управление с началото на Просвещението в страната.

След първите стъпки в управлението императрицата се отдава на балове и забавления. Решаването на държавните дела оставя на Шувалов и своя фаворт Алексей Разумовски, за когото се предполага, че е неин таен съпруг. Той обаче е скромен човек и затова сам се отдръпва от държавната политика, оставяйки я изцяло на Шувалов.

Фаворитите на Елисавета инициират реформи, които ускоряват предприемачеството и търговията. Благородниците получават много привилегии при нея и децата им са записвани във военни структури още с раждането си. Когато наистина могат да станат военни, те вече имат високи чинове.

В същото време положението на селяните силно се влошава. Императрицата предоставя на собствениците на земя правото да продават селяните, да ги пращат в Сибир и това води до около 60 селски въстания, потушени с голяма жестокост.

Външната политика на Елисавета е удачна. Тя печели две войни, руско-шведската и седемгодишната, което носи на страната международен авторитет.

Здравето на императрицата постепенно се влошава. Тя страда от епилепсия, задух, чести кръвотечения от носа, подуване на долните крайници. Почти не може да се движи и все повече се изолира от живота в последните си години. Преди смъртта си страда от хронична кашлица, която води до кръвотечения в гърлото. Елисавета умира на 53 години на 5 януари 1762 година.

Наследството на Елисавета Петровна

Веднага след смъртта на императрицата тръгват слухове за извънбрачните деца на монарха. Появяват се и неизменните самозванци, най-известна от които е принцеса Тараканова. Някои се представят за деца от Шувалов, други от Разумовски.

Императрицата е наследена от своя племенник Карл- Петър Улрих Голщински, който се преименува на Петър ІІІ Фьодорович. Всички историци единодушно твърдят, че това е най-безболезнения преход на властта в Русия за целия ХVІІІ век.

Рейтинг

5 1
4 0
3 0
2 0
1 0
Дай твоята оценка:

Коментари

Изпрати